Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 38

Хансел изведнъж скочи от стола си:

— Проклет мошеник! Ти…

Сержант Холкомб бързо се пресегна през бюрото си. Ръката му закачи челюстта на Хансел, нанасяйки й замайващ и остър удар.

— Сядай и млъквай! — изрева Холкомб.

— В края на краищата — продължи Мейсън спокойно, като че ли изобщо нищо не се беше случило — първото, което трябва да се разбере за човека, с когото си имаме работа.

Холкомб изгледа Мейсън със замислен поглед.

— Все още не си отхвърлил разказа на този тип.

— Все още не съм чул разказа му.

— Аз ти го разказах.

Мейсън се обърна към Хансел:

— Ти си бил в моята канцелария?

— Много добре знаеш, че съм.

— И аз ти дадох този чек?

— Знаеш, че го направи!

— Чек, който се предполага че е бил подписан от Джон Адисън?

— Да.

— За какво е бил чека?

— Знаеш за какво. Искаш ли да кажа?

— Разбира се, че искам да кажеш — каза Мейсън. — Затова ти задавам този въпрос. Ако си получил чек за две хиляди долара от Джон Адисън, трябва да си направил нещо или си възнамерявал да направиш нещо, за да го заслужиш.

— Ако продължаваш да ме притискаш, ще кажа! — заплаши Хансел.

— По дяволите, заплашвам те — каза Мейсън. — За какво беше?

Хансел каза:

— Добре. Знаех, че Адисън те беше наел, за да…

Мейсън го прекъсна с повдигнати вежди:

— Искаш да кажеш, че Адисън ти плащаше, защото си знаел нещо за него и мен?

— А защо не?

Мейсън се усмихна и каза:

— На един адвокат се заплаща за това, което знае. Но ако се опитваш да кажеш, че Адисън ти е платил за нещо, което ти знаеш, скачаш направо в огъня, млади човече. Ако по някакъв начин успееш да докажеш невинността си по обвинението за фалшификация, ще бъдеш обвинен в изнудване!

За момент се възцари тишина, докато се поглъщаха тези думи.

— И така — продължи Мейсън, — ако се опиташ да се измъкнеш с лъжа внимавай какво ще кажеш.

Сержант Холкомб сдъвка пурата си:

— Проклет да съм, ако не е така — каза той.

— Кое? — попита Мейсън.

— Този тип се е опитал да ви изнуди — каза Холкомб. — Ти си нямал начин да го спреш, затова си му поставил капан, за да бъде заловен и обвинен във фалшификация на чек. Той няма да може да даде никакво обяснение без да се изложи на риск от обвинение в изнудване. Тъй като той не би посмял да си признае това, няма да може да каже защо е получил чека.

— Имате ли някакви доказателства сержант?

— Така изглеждат нещата.

Мейсън се обърна към Хансел:

— Имаш ли какво да кажеш, Хансел?

Хансел преглътна два пъти.

— Казвай — изрева Холкомб. — Отговаряй на въпроса!

— Нямам — каза Хансел.

— И така — продължи Мейсън вежливо, — какво е обяснението за чека?

Хансел каза:

— Исках някой да финансира една моя сделка. Бях говорил с Адисън. Адисън ми каза да говоря с неговия адвокат. Обясних в общи линии сделката на Мейсън и той каза, че е обещаваща и че Адисън ще ме подпомогне с две хиляди долара. Той ми даде чека.

Мейсън се усмихна:

— И извади чека от шапката си — просто ей така?

— От моята шапка! — каза Хансел. Мейсън се усмихна.

Холкомб каза:

— За Бога, Хансел, на умен ли се опитваш да се правиш? От твоята шапка! Какво по дяволите искаш да кажеш?