Читать «Случаят с непорочната скитница» онлайн - страница 37

— Холкомб не те харесва, Мейсън.

— Има някои дяволски добри ченгета — отвърна Мейсън. — Просто Холкомб не попада в тази категория. Лейтенант Траг от отдел „Убийства“ е много точен и умен мъж. Холкомб е педант, който би поставил клопка дори и на затворник, ако реши, че е виновен. Той дори не осъзнава, че бърка. Просто си мисли, че помага на правосъдието, че в доказателството има дупка и че той, като добро и умно ченге, трябва да запълни тази дупка.

— И той си мисли, че ти прекарваш своите клиенти около стените на затвора — каза Дрейк.

— А защо не?

— Спори за това с Холкомб.

— Няма смисъл да се спори с тази птица. Толкова е тъп, че можеш да навреш динамит в ноздрите му, да го запалиш, а той няма дори и да кихне. Добре, ще отида да го видя.

Мейсън излезе от кабинета на Дрейк, влезе в колата си, отиде до полицейския участък, намери сержант Холкомб в кабинета му и почука на вратата.

— Влез — каза Холкомб. Мейсън влезе в стаята.

Сержант Холкомб дъвчеше една пура с намръщено и сбръчкано лице. Срещу него на изтърканата маса стоеше Ерик Хансел, наглата самоувереност бе напълно изчезнала от държанието му.

— Здрасти, Мейсън — каза Холкомб. — Сядай.

Хансел каза:

— Какво по дяволите се опитваш да ми направиш? Каква е тази клопка? Да не си мислиш, че можеш…

— Достатъчно — прекъсна го Холкомб. — Аз ще говоря за сега, Хансел. Затваряй си устата!

Готовността, с която Хансел заглуши протестите си показваше до каква степен полицията беше разчупила черупката на арогантната му дързост. Сержант Холкомб каза:

— Хансел е бил заловен докато се е опитвал да осребри чек за две хиляди долара, който би трябвало да е подписан от Джон Адисън. Подписът е бил първо копиран с молив, след това повторен с мастило. Не можем да се свържем с Адисън. Известно време Хансел се прави на умен и не казваше нищо на никого, с изключение на това, което неговия приятел, Джордж Уитли Дъндас говори с полицаите. Обадихме се на Дъндас. Дъндас ни слуша доста време по телефона, преглътна два пъти, след това каза, че се е срещал с Ерик Хансел, че го познава бегло, но че няма никаква връзка с него и смята за безобразие това, че Хансел го е споменал. Той каза, че го е виждал един-два пъти в някакъв бар.

— Проклетият плъх! — възкликна Хансел. — Опитва се да си спаси кожата…

— Млъквай! — сряза го Холкомб.

Хансел се смали. Сакото с подплънките изведнъж стана твърде голямо за него.

Холкомб размести прогизналата пура с устата си, действията му съвсем явно издаваха нетърпеливото му желание да разкъса някого за нещо.

— И после? — попита Мейсън.

— После, след като Дъндас го остави, Хансел ни разказа различна история. Каза ни, че е отишъл в твоя кабинет, че е имал някакви сделки с Адисън, че ти си му дал този чек от името на Адисън.

— Какви сделки с Адисън? — попита Мейсън.

— Не каза.

— Арестувахте ли го? — попита Мейсън.

— Да. Опит за фалшификация.

— Добре — каза Мейсън, — защо не проверите отпечатъците му? Това е първото, което трябва да се направи, за да се разбере кой е този човек. Ако той се разхожда и разказва приказки…