Читать «Гняв» онлайн - страница 63

— Проклето куче! — извика Мериън, вперила поглед в острите зъби, които Хани беше оголила срещу нея. — Защо направи това?

Уентхейвън успокои Хани, докато тя притихна и от гърлото й излизаше само леко ръмжене.

— Тя ме защитаваше.

— Аз нямаше да те ухапя — Мериън стана и изтупа палтото си, като се опитваше да го почисти от тревата и калта. — Хани никога не ме е харесвала.

— Разбира се. Хани е нещо като кралица — майка на кучкарника и отвръща на заплахата към владението й.

Запазила предизвикателното си държание, Мериън каза.

— Аз не съм я заплашвала.

— Знам това, но никога няма да успееш да убедиш Хани в същото — той потупа гладката й буза. — Тя познава аромата ти и в крайна сметка настръхва — той широко се усмихна, показвайки всичките си зъби, — защото ти си най-голямата кучка в кучкарника!

Седма глава

Лайънъл се въртеше върху раменете на Грифит и той го намести по-удобно, без да му обръща повече внимание. И как можеше в момента да мисли за нещо друго. Разговорът му с уелските наемници и особено с техния свиреп капитан се оказа много по-интересен от проблемите на едно малко момче.

Но Лайънъл отново започна да шава, след това дръпна силно косата на Грифит.

— Хей, момче! — Грифит свали Лайънъл на земята. — Какво искаш да кажеш с това?

Лайънъл доверчиво и звучно се засмя и посочи към кучкарника. Грифит прикова поглед върху стройния младеж, който затваряше портичката.

Не младеж, а жена с мъжки дрехи, чието въздействие прекрасно познаваше, но която изобщо не познаваше мъжките възприятия.

— Мериън!

Наемникът потвърди предположението на Грифит, като се ухили и показа няколко разядени до корен зъби. Кледуин каза на уелски.

— Лудата щерка на графа. Имам намерение да я посетя някоя нощ.

Грифит сграбчи мръсната дълга дреха на Кледуин и го привлече към себе си, надзърна дълбоко в очите му и отвърна на уелски.

— Ще помисля дали да оставя цял бъбривия език на един свой сънародник.

— Тя — лицето на Кледуин потръпна — под твое покровителство ли е?

— Под мое и на крал Хенри.

— Крал Хенри? О, колко се уплаших? — наемникът стрелна разперените пръсти на едната си ръка към очите на Грифит.

Грифит ги отклони с рязък замах на изпънатата си длан.

Кледуин погледна Грифит и рече.

— Ти можеш да се биеш, нали?

Спокойно, давайки да се разбере, че това е само по негово желание, Грифит отпусна събраната в ръката му мръсна дреха на наемника.

— Как си загубил зъбите си?

— Един боздуган ги отнесе — хлътналото поради липсата на зъби лице на Кледуин приличаше на направено от глина от челюстта до челото. — Само жилав уелсец като мен може да оживее след това.

Грифит кимна.

— Каква ирония на съдбата ще бъде да ти се случи отново, а? Съмнявам се, че си чак такъв късметлия, та да оцелееш два пъти.

Без изобщо да се разтревожи, Кледуин сякаш разясни гласно скрития смисъл в думите на Грифит.

— Някои уелсци като теб заплашват сънародниците си.

— Някои уелсци като теб — отвърна Грифит, — не са верни на крал Хенри Уелски.

Кледуин изглеждаше повече изненадан, отколкото сърдит.

— Все някак човек трябва да печели.