Читать «Гняв» онлайн - страница 61

— Искала си да го настаниш в кулата, защото там можеш да му се отдаваш без мое знание — той отново усети този прилив на гордост, когато тя поне външно се овладя.

— Не. Сър Грифит е лош, невъзпитан и грозен. Той ме смята за развратница и ме презира заради моята поквареност. Аз знам, че съм обречена на безбрачие след раждането на Лайънъл. Защо мислиш, че той би могъл да ме изкуши?

Уентхейвън се замисли колко добре е усвоила тя актьорското майсторство по време на престоя си в кралския двор. Дали криеше страстта си към този Грифит от рода Пауъл? По-добре от всеки друг Уентхейвън знаеше колко лишена от логика е страстта. Той взе в шепите си вода от коритото и я изля около ушите на кучето.

— Майка ти не беше най-красивата жена, която съм виждал, нито най-интересната, но никога не престанах да я желая, дори и след като стана моя. Дори сега, когато видя някоя жена да прилича на нея… но се оказва, че никоя не може да я замени.

Както и беше очаквал, това надзъртане в душевните му тайни заблуди Мериън.

— Значи си скърбил за мама, след като почина?

Не разбра защо, но каза истината. Само че отговори с овладян глас, с което се надяваше да скрие старата болка, която беше толкова жива, колкото преди двадесет години.

— Ако можех, щях да изравня със земята кулата, която я уби.

— Би било трудно, но не е невъзможно. Защо не го направи?

— Нямаше да има смисъл — тя няма да ме остави. Веднъж бях решил да направя това и отидох в кулата да обясня на работниците какво трябва да се направи. И тя… — той си спомни шумоленето на коприна, аромата на рози, как бързо се извърна да види… нищото. Той постави едната си мокра длан на челото, след това потопи ръка във водата. — Оттогава не съм се връщал. Не е приятно усещане да ти диктуват каквото и да било от гроба. Особено една жена, която каза толкова малко, докато беше жива.

— Тя не те ли одобряваше.

— Майка ти беше наивна — той се ядоса, че все още си я спомня, че все още копнее за нея. — Тя никога не одобряваше моите действия, моите малки набези за събиране на сведения. Не харесваше хората, които държах около себе си.

Докато говореше, Уентхейвън не гледаше в нея, но с периферното си зрение улавяше как тя събира сили. Той се подготви да отговори на още един въпрос за майка й.

Но тя само попита.

— Защо държиш тези хора тук?

— Какви хора?

— Тези жалки пародии на придворни. Тези окаяни души, които не правят нищо друго, освен да бездействат и да чакат милостиня. Кучетата ти имат повече достойнство от тях.

— От твоята уста чух отговора. Окаяни души — той се наслади на израза. — Ако аз не ги приютя, кой ще го направи?

— Те не смятат ли да свършат нещо полезно в живота си?

— Как? Повечето от тях са благородници, не умеят да вършат нищо. По-младите могат да се сражават в турнири, да рецитират собствената си ужасна поезия, да важничат — един от тях дори може да чете литургия. Бил е свещеник, за когото е имало отреден висок пост в църквата, докато епископът не го спипал да бърника под полата на дъщеря му — полата на дъщерята на епископа — това е то. Никаква политическа прозорливост.