Читать «Гняв» онлайн - страница 59

Смехът му прозвуча рязък и сух. Той предпочете да не отговаря конкретно на това обвинение.

— Ти самата си наследница и макар опетнена, а ти си такава, струваш много на пазара за женитби. Мъжете са способни да си затворят очите пред много неща срещу голяма зестра.

— Нещо не си спомням да съм била затрупана от предложения, откакто се върнах от кралския дворец.

Уентхейвън гърлено се изсмя.

— Имаше няколко. Но споменът за греха ти избледнява и те се увеличават. Просто не съм виждал смисъл да те занимавам с тях.

— Не са били достатъчно изгодни?

— Не смятам да продавам дъщеря си за пари.

— Аха. Предложенията не са били от влиятелни фамилии.

— Колко добре ме познаваш.

— Да, познавам те. Познавам те достатъчно добре, за да се съмнявам дали ми казваш истината.

— Съвсем честно, уверявам те, никога не съм смятал да те предлагам на Ейдриън Харботъл.

— Тогава каква сделка си сключил с него?

— А, надявах се да си забравила за това.

Тя чакаше отговора му и нервно потропваше с крак.

— Окуражих го да се дуелира с теб.

Объркана, тя попита.

— В името на Светата Дева Мария! Защо?

— За развлечение.

— Не ми харесва да бъда насъсквана като мечка, която вижда бик.

— Повечето хора не го харесват, ако го осъзнават, разбира се. Когато ти дойде за първи път в замъка „Уентхейвън“, ти се перчеше и критикуваше всичко, от което не беше доволна. С течение на времето започна все повече да се съобразяваш с порядките на обществото тук и… смея да кажа, стана скучна — той махна с ръка, при което пръснаха капки вода. — Сама се досети какви са предложенията за брак, за които ти казах.

— Защо ме подстрекаваше да върша щуротии, когато се върнах от кралския двор?

— Кажи за едно куче, че е бясно и… Скъпа! Ти съсипа своята репутация по най-лошия начин, почти невъзвратимо. За тебе вече се говори, че си бясно куче и колкото да се опитваш да доказваш обратното, няма да успееш. Ти искаше да покажеш на всички, че не се интересуваш от хорското мнение и аз ти помогнах да го направиш.

— Независимо от неприятните последствия за мен?

— За теб? — той се наведе напред, докато челото му почти докосна нейното. — Спомняш ли си, когато беше петгодишно момиченце и те изпратих при лейди Елизабет да й служиш?

Тя го погледна в очите и в този миг годините се стопиха и тя отново беше малкото момиченце, застанало изплашено пред баща си. Детето, което се страхува да напусне своя дом, но още повече се страхува гласно да го изрече и се осланя на надеждата, че ако направи това, което той иска от нея, той ще бъде толкова горд и ще я върне обратно. Дали си спомня?

— Да, спомням си. Каза ми да доразвия способността си да доставям удоволствие, да разпознавам простъпките на моята господарка и да й помагам да се пребори с тях, а ако не ме слуша, да покажа най-висша преданост и да поема отговорността за последствията.

— Добър ли е бил съветът ми?

Тя отговори без колебание.

— Да.

— Сега ще ти дам още добри съвети. Никога не се извинявай за минали събития. Никога не обяснявай, никога не искай прошка за това, което си. Ти си дъщеря на Уентхейвън. Ти си сила, която всеки в Англия трябва да уважава — той се изправи и продължи да къпе кучето. — Никога не забравяй това.