Читать «Гняв» онлайн - страница 58

— Синът ти успял ли е да избяга?

Тя за миг отърка очи в ръкава си.

— Да.

— Това е единственото, което има значение. Не е ли така? В това отношение си също като майка си. И ти живееш само за детето си.

Тя си пое въздух и го изпусна с въздишка.

— Правилно.

Уентхейвън се надвеси над кучето и натри врата му със сапуна.

— И така, дошла си при мен, за да получиш пари за нови рокли? И дрехите ти ли са унищожени? Няма значение. Този път ще си ушиеш нови.

Мериън вбесена изкрещя.

— Не съм дошла при теб за нови дрехи. Дойдох при теб, за да те питам защо си изпратил някой си да…

— А не може ли просто някой да е търсил нещо?

Тя отмести очи от лицето на баща си.

— Какво могат да търсят?

— Ами това е всъщност въпросът. Ако аз бях изпратил някого да претърси къщата ти, ти никога нямаше да разбереш, макар че недоумявам защо ми е да изпращам някого да я съсипе? Мисли с главата си, Мериън. Това не е в мой стил.

Тя за миг се замисли, после кимна в знак на съгласие.

— И защо ще крада от теб? Всичко, което имаш, е мое?

— Не всичко.

— Да, златото, което кралицата ти изпраща. Но ти го криеш, нали? Чудя се защо.

Леката усмивка, озарила лицето му, разсея тревогата й и тя откровено отговори.

— Лайънъл не трябва да се лишава от нищо, дори трябва да е осигурен с предимство пред останалите, а за това са необходими пари. Открих, че не е толкова унизително да се издържаме от твоята милост. Единственият проблем, с който трябва да се справя, е гордостта ми.

— Отнасяш се доста иронично към положението, в което се намираш, не мислиш ли? Много забавно — но изразът на лицето му опровергаваше думите му. Уентхейвън имаше вид на човек, току-що отхапал червейче с парчето ябълка. — Предлагам ти нови дрехи, да ти призная, не за друго, а за успокоение на собствената си съвест. Очевидно не съм се грижил както трябва за собствеността си.

Ободрена от явно разтревожения му вид, тя каза.

— Може би твоите хора се изплъзват от погледа ти?

— По-добре се надявай да не е така, скъпа, иначе ще настане истински хаос.

— Като стана дума за хаос, ти ли насъска Ейдриън Харботъл срещу мен?

Уентхейвън спря да мие кучето и вдигна очи към нея.

— Е, добре. Много си проницателна. Мислех, че съм успял да скрия това от теб.

Мериън изкрещя, вбесена от откровението на баща си.

— Ти си го насъскал да ме изнасили?

Кучето излая отново и Уентхейвън отново го успокои, без да сваля очи от дъщеря си.

— Да те изнасили? Кога?

— Днес. На лова.

Тя се ужаси от това, че цялата трепери и че предателският изблик на чувствата й не остана незабелязан за Уентхейвън.

— Ти успешно си се защитила, разбира се.

— Не се разбира. Но се защитих!

Той предположи.

— Повечето жени щяха да бъдат поласкани от намеренията на…

— … на един глупак, който има повече амбиции, отколкото положението му позволява.

— Понякога, скъпа, имаш проблясъци на интелигентност, равна на моята. Това предизвиква у мен един вид бащинска гордост. А това чувство ми е чуждо и ме смущава — той разтърка кучето. — Така че, използвай интелигентността си и ми кажи — бих ли подарил дъщеря си на някой мъж?

— О, да, ако по този начин можеш да използваш този мъж, за да имаш власт над мен.