Читать «Гняв» онлайн - страница 56

Отвратена от обстановката около себе си, Мериън погледна над главите на обезумелите гуляйджии. „Да, къде другаде?“ От характера на баща си тя най-малко се възхищаваше на тази негова черта. Той организираше пиршества, осигуряваше в изобилие пиене, за да може да се забавлява на гледката как жените разрушават приятелства заради някой наперен глупак, а мъжете се дуелират заради развратници.

На следващата сутрин, седнал на отрупаната със закуски маса, Уентхейвън, привидно благоразположен, щеше да разговаря с всеки един от участниците за лова. Щеше да им посочи всички пропуски, които е можело да бъдат избегнати и да се усмихва, хващайки все по-голям брой нещастници в мрежите на своята щедрост. Защото къде можеха да отидат те? Нито едно уважаващо себе си домакинство нямаше да отвори врати за долнопробната пасмина около Уентхейвън.

Мериън премина дървената ограда на кучкарника и коленичи на земята, за да поздрави мръсните и задъхани спаниели.

— Прекарахте ли добре? — попита ги тя с напевен глас, докато ги галеше по главите.

Шелдън, кучкарят, тръгна към нея, бършейки ръце в един парцал.

— Да, позабавляваха се прекрасно, милейди. Те са с най-доброто потекло в цяла Англия.

Развеселена тя попита.

— Само в Англия?

— Дори безсрамните испанци не могат да се грижат по-добре от нас за тях.

Тя почеса зад ухото едно кутре и го попита.

— Подгони ли някой бекас?

— Поне дузина, ако не и повече — отвърна Шелдън вместо кутрето.

Тежко дишане до самото й ухо я сепна, но тя закъсня да се отдръпне и един дълъг топъл език облиза бузата и ухото й.

— О, не ме целувай — престорено сърдито каза тя и побутна назад голямото куче.

Мейт се свлече на земята и се претърколи по гръб, подчинявайки се на заповедта й. Очите на кучето бяха тъжни, но то доволно махаше с опашка.

Шелдън каза.

— Мейт иска днес да подари на всеки по една целувка. Той подгони една червена сърна и сега е много горд.

— Червена сърна?

— Да, вече не са толкова много, колкото бяха някога.

Омилостивена, Мериън почеса кучето по корема.

— Умно момче. Умник си ми ти. Но защо се търкаляш сега и се подмазваш?

Шелдън заклати глава и защити Мейт с обяснението.

— Той се търкаля само във вашите крака, милейди, това си е естествено за всеки мъжкар щом срещу него застане женска, която е силна като вас.

Мериън бурно се разсмя и се изправи.

— Иска ми се и останалите мъжкари да разберат това. Височайшите представители на мъжкия род — тя определи с жест височина, колкото човешки бой.

— Просто се борят с инстинктите си — каза Шелдън. Той прогони с ритници кучетата от нея. — Баща ви се върна и помага да ги изкъпят, ако търсите него.

Тя благодари на Шелдън с кимване на глава и бавно прекоси двора. Невероятната чистота на кучкарника направо се набиваше в очите. За такъв кучкарник много благородници можеха само да мечтаят, защото Уентхейвън не жалеше средства за расовите си питомци. Спаниелите му, както големите, така и малките, си бяха спечелили славата на най-добрите преследвачи в тази част на островите и единствено на тях се дължаха привидно добросъседските отношения между Уентхейвън и околните благородници.