Читать «Гняв» онлайн - страница 33

Били засия от оценката, която милейди направи за воинските му качества, и й поднесе едно дълго до коленете палто.

— Облечете го, милейди — настоя той. — Облеклото ви е направо скандално. Някои мъже — той кръвнишки изгледа Грифит — могат да добият погрешна представа за вас.

— По-погрешна от тази едва ли. Сър Грифит вече знае всичко за мен. И е достатъчно отвратен.

— Облечи това палто! — каза Грифит.

Тя се засмя закачливо — тихо, но кръшно, и направи това, което й казаха.

— Желаете ли да ви изпратя до вашата къщичка, милейди? — попита Били и кимна с глава в посоката, където се намираше къщичката, като по този начин даде на Грифит възможност да разбере къде се намира тя.

— Аз ще се погрижа да няма проблеми — увери го Грифит.

Били посочи с ръка носа на Грифит и попита.

— Сигурен ли сте, че ще можете да се справите?

— Сигурен съм.

Били понечи да каже още нещо, но Грифит се наведе към него, закова очите си в неговите и повтори.

— Сигурен съм.

Били отстъпи крачка назад.

— Да, сър Грифит. Както кажете, сър Грифит — но когато Грифит и Мериън тръгнаха, той извика след тях. — Внимавайте, лейди Мериън, дори и на вашия сър Грифит не може да му се има кой знае каква вяра.

Грифит се надяваше, че Мериън ще прояви благоразумието да си държи устата затворена. Подозренията на Били не му бяха забавни и той се запита дали всички случайно срещнати бяха забелязали обърканите чувства, които Мериън беше предизвикала в него — на неодобрение и желание в същото време. Той се надяваше тя да си дава сметка, че той също може да избухне, надяваше се да е наясно какъв буен огън беше запалила в него.

Заедно с това му се искаше и тя да прояви малко неблагоразумие. Тази мисъл го стресна.

И като промърмори повече на себе си, отколкото на нея, той каза.

— Една жена никога не трябва да си позволява интимни отношения, преди да си е осигурила защитата на брака.

Мериън затъкна палци в колана си и наперено закрачи по една пътечка между дърветата.

— Ти трябва да си непорочен в такъв случай?

— За тези неща си има курви.

— Да лекуват нещастните случаи на пазена дълго непорочност? Кажи ми честно — тя се обърна към него в момента, когато излязоха от овощната градина, и се усмихна самодоволно, — проблемът ти си е жива болест, нали? Е, поне е някакво обяснение за отвратителното ти неразположение.

Къщичката — нейната къщичка? — се гушеше в сянката на защитния зид, но той не можеше да откъсне очи от Мериън, за да я разгледа. Трябваше, но вместо това той обхвана с длан нежната й брадичка и повдигна усмихнатото й надменно лице към своето.

— Аз не съм болен.

— Тогава си от онези мъже, които смятат, че не трябва да отнемат невинността на момичетата, за да се запазят неопетнени.

— Не, по дяволите! Престани да се заяждаш с мен. Бях женен и жена ми ми стигаше, за да задоволявам тези си нужди. Не съм имал друга жена след нейната смърт.

— И колко време мина оттогава?

— Две години.

— Две години? — тя се усмихна иронично. — Честно казано, изненадана съм, че още не ти се е приискало до побъркване. Били наистина не изглеждаше убеден, че си сигурна закрила.