Читать «Гняв» онлайн - страница 32

— Дали тя наистина е тук? Има слуги, които твърдят това. Казват, че стаята е много студена и неприветлива, но аз никога не съм я усещала такава.

Арт погали ръката й и отвърна.

— Разбира се, че не. Не е умряла, без да се изповяда, нали?

— Не е, била е още жива, когато я намерили, и свещеникът й е дал последно причастие. След това се опитали да я преместят — Мериън пусна ръката му, за да покаже къде.

— Значи не е зъл дух — обобщи Арт, — а нежна сянка, чието дело на този свят е останало незавършено. Естествено е да не понася мързеливи прислужници или яки негодници. Но вас ще хареса, лейди Мериън. Да, сигурен съм, че ви харесва.

Очарована, Мериън се усмихна на Арт. Грифит установи, че е сериозно раздразнен от зараждащото се приятелство между неговия слуга и неговата… и лейди Мериън.

— Артър — отсече той, — никога преди не си показвал подобна чувствителност.

— Мислиш ли, че знаеш всичко за мен? — отвърна му също толкова заядливо Арт. — Пале такова.

Мериън тръсна глава и високо се разсмя. Този път промяната беше още по-осезаема. Стаята засия, обляна от светлина, и Грифит потърси някакво нормално обяснение за това чудо. Погледна към източния прозорец и видя първите слънчеви проблясъци. До зазоряване имаше още време, поне още два-три часа. Мериън, също забелязала това, каза.

— Трябва да вървя. Доста време откак съм излязла — тя бързо тръгна към вратата. — Ще изпратя слугите веднага щом пропеят първи петли. И ще оправя нещата с…

— Идвам с теб — каза Грифит.

— Какво? — тя замълча. — Къде?

— Да те изпратя до твоята стая. Не е безопасно за една млада жена, облечена като теб, да се разхожда сама — той трябваше да впрегне всичките си сили, за да не допусне в гласа му да прозвучат неодобрителни нотки, но явно не успя.

— За мен е безопасно — каза тя.

— Въпреки това ще те придружа — и когато тя понечи да отвори уста, той добави. — Или ще останеш тук, докато съмне.

Усмивката й не успя да прикрие обзелата я ярост.

— Ела тогава, щом искаш… И бъди проклет.

— Една дама не бива да кълне по този начин — отвърна той.

Тя се престори, че не го е чула, но предизвикателно повдигнатите й рамене, докато слизаше надолу по стълбата, говореха за точно обратното. Тя го преведе покрай стаята, от която се бяха отказали, през коридора и централния портал в един по-тесен коридор, който извиваше надолу към кухнята. После изкачиха стръмно стълбище и стигнаха до някаква врата, която тя бутна с ръка и каза.

— Аз съм!

До отворената врата застана едър войн. В очите му застина ужас, когато видя Грифит да се появява в ябълковата градина в западната част на имението.

— Милейди, този проход се пази в тайна — каза той.

— Сър Грифит няма да го издаде — увери го тя, отупвайки прахта от коленете си.

Гигантът разтърка брадичката си с ръка.

— Както кажете. Надявам се, че няма да се наложи да го убивам.

— Много съм благодарен — каза Грифит, разглеждайки арсенала от оръжия, които носеше мъжът.

— Наистина трябва да си — отвърна му тя. — Били е нашият най-свиреп страж.