Читать «Гняв» онлайн - страница 35

— Не съм имала намерение… никога не трябваше… — тя задържа погледа си още миг върху него, после се обърна и хукна към къщичката.

Не й беше необходимо да се обръща, за да разбере, че той я следва по петите. Широката му стъпка стопяваше й без това малкото разстояние между тях и когато тя се препъна в буца пръст оттатък оградата, той я подхвана за рамото.

Тя обърна лице към него.

— Извинявай. Наистина моля да ме извиниш. Аз не трябваше…

— Ние не трябваше — поправи я той.

— Какво?

— Това там го направихме и двамата, и ти си права. Не трябваше да го правим.

Би му повярвала съвсем, ако не виждаше колко трудно сдържа пламналия в него огън, мъжката си страст.

— Пристигнах — тя посочи към къщичката.

— Ще те изпратя до вратата — каза той. — Ще те изпратя до прага на дома ти.

Тя отвори уста да оспори решението му и той сложи пръст върху устните й.

— До дома — прошепна той.

— До дома — повтори тя.

Докосването му й напомни за усещания, които беше по-добре да забрави. Тя изправи гръб и тръгна.

Мериън дръпна резето, отвори вратата на единствената стая в къщичката и видя сина си в светлината на свещта. Той се надигна в леглото и сънливо разтърка очи. Упреквайки се, че го е оставила сам, изпълнена с желанието никога да не беше тръгвала, тя се наведе над Лайънъл.

— Ние ли те събудихме?

Той поклати глава и посочи към прозореца.

— Някакъв шум отвън… — тя замълча, защото си припомни звуците, които двамата с Грифит издаваха, забравили всичко, увлечени от страстите си.

Очите на Лайънъл проблеснаха, той кимна и майка му се изчерви.

— Изглежда много те обича — забеляза Грифит.

Тази констатация като че ли я обиди и тя заяви.

— Той е мой син!

— Жени с по-ниско положение от твоето и с по-малко средства от теб залагат бижутата си, за да наемат бавачка.

От обиден тонът й стана отбранителен.

— Той си има бавачка.

— Изглежда има всичко, от което се нуждае — отвърна Грифит.

Грифит изглеждаше доволен и това я обърка. Накара я да си даде сметка, че скача от една крайност в друга. Тя погледна към Лайънъл и видя, че той разглежда непознатия. Когато реши, че огледът му е достатъчно изчерпателен и не му поднася нищо ново, той зарови глава в гърдите й.

Тя сведе поглед към тъмнокосата главица и обясни.

— Срамежлив е. Не е свикнал с непознати и едва ли ще пожелае да говори с теб.

— Да — Грифит я огледа със същото внимание, с което синът й беше огледал него. — Чува ли?

— Да.

— Тогава разбира всичко, което говориш, и не бива да говориш така, сякаш него го няма.

Тя нацупи устни, може би, за да покаже отношението си към правдивата забележка на Грифит. Нацупи ги още повече, когато Лайънъл повдигна глава от гърдите й и го огледа още веднъж. След това малкото и срамежливо момченце протегна ръце към големия мъж. Грифит го пое с такава сръчност, сякаш цял живот се е занимавал с деца.

— Повечето възрастни говорят по този начин пред децата, но това момче заслужава по-добро отношение — той погледна Лайънъл, като че ли очакваше потвърждение от негова страна, и детето кимна, без да се двоуми. Грифит продължи. — Аз също не съм говорил много през първите две години от живота си. Но майка ми казва, че след това съм проговорил изведнъж и от устата ми са излезли цели изречения. Направо съм се разприказвал. Уелски и английски истории. Песни и балади. И като съм се отворил веднъж на приказки, не са могли да ми затворят устата.