Читать «Гняв» онлайн - страница 29

Посочвайки с ръка към стените около тях, тя прошепна.

— Уентхейвън може да продава сведения и на дявола, но е много алчен и пази за себе си това, което знае. Тази стая е най-благодатната в това отношение. Изобилства от местенца, откъдето може да се послушва и тайно да се наблюдава. Уентхейвън настанява тук само най-важните си гости — тя се засмя самодоволно към Грифит. — Какво си направил, че си събудил такъв интерес в Уентхейвън?

— Справедлив въпрос — отговори той. — Бих искал да знам.

Ръката й се плъзна към кесията на колана и тя опипа монетите, без да откъсва погледа си от умоляващите очи на Арт.

— Ще ви преместя в друга стая. По-безопасна стая.

Грифит дочу измамни нотки в гласа й и попита.

— Защо си мислиш, че можеш да се разпореждаш с гостите на Уентхейвън без съпротива от негова страна?

Тя плъзна ръка по бедрото си и самонадеяно се усмихна.

— Мога да се справя с Уентхейвън.

— И откъде си сигурна, че стаята, в която ще ни преместиш, ще е по-малко опасна?

— Ще видите — тя се отдръпна от предателската лунна светлина. — Събери нещата на господаря си, Арт, и ще ви заведа там.

— Няма какво да събирам — Арт направи кисела физиономия. — Джейн от пералнята взе всичко. Мисля, че утре ще трябва да я потърся и да й кажа да изпрати дрехите в новата ни стая. Където и да е тя.

Мериън пристъпи към осветения от свещта коридор, наведе се и обу чифт меки кожени ботуши, подходящи за младеж.

Грифит хвана ръката й и я дръпна към себе си.

— Защо просто не ми поиска твоето злато?

Той искаше да разбере истината. Искаше да знае какво мисли тя, защото Мериън го вбесяваше с постоянните си извъртания.

— Кога?

— Утре.

— Можеше и да си заминал утре — отвърна тя.

— Ако си бях тръгнал утре, без да ти дам златото, щях да съм крадец.

— Не, крадец не, но вероятно — тя погледна към него, като задържа очите си върху подутия му нос, — но вероятно сърдит мъж.

— Така ли мислиш за мен? Че мога да те обера, за да си отмъстя за тази незначителна рана?

— Много съжалявам — каза тя.

Обиден от съвсем открития начин, по който тя си позволи да накърни достойнството му, той язвително отвърна.

— Надявам се да е така.

— Не трябваше да те удрям, независимо колко много ме обиди. Но когато охули почтеността на лейди Елизабет…

— Чакай, чакай — той вдигна ръка. — Какво имаш предвид с това разкаяние — извиняваш се не защото опетни честта ми, а защото ме удари, така ли?

Тя го погледна право в очите и рязко отвърна.

— Само глупачка може да се довери на почтеността на един мъж.

— Зависи какви мъже познаваш — отвърна на удара й Грифит.

Тя наклони глава, искрено озадачена от възмущението му.

Отвратен, но не от нея, а от мъжете, дали й основание да си състави тази ценностна характеристика, той махна с ръка и каза.

— Хайде, води ни.

Докато Мериън ги водеше към края на коридора, Грифит чу Арт да се подхилква зад гърба му. Шепотът на стареца достигна до ушите му.

— Изглежда костелив орех. Май ще трябва да се предадеш, преди да си се захванал с нея.