Читать «Гняв» онлайн - страница 213

— Това не е…

— Полата ти е съдрана до коленете, ръката ти е изгорена, цялата си изпръскана с кръв и ти питаш…

Тя загуби търпение и побесняла пристъпи крачка.

— Ах ти, надут, надменен хвалипръцко. Как смееш да ми говориш за опасност, след като със собствените си очи те видях да се биеш с Харботъл само с един боен чук в ръка? Когато видях как Кледуин изпраща стрелите си по теб? Когато те видях да нахлуваш сам в крепостта на Уентхейвън?

Тя усети, че някой крещи и разбра, че крещи самата тя. Погледна виновно Лайънъл и се стегна, за да види как по детското му личице се изписва страх. Но вместо това видя момченце, което се забавляваше с кучето и наблюдаваше препирнята между възрастните с голям интерес. Като зрител на игра с топка, той премести поглед от Грифит към нея, очаквайки следващото подаване.

Тя не го разочарова. Заби пръст в кожения нагръдник на Грифит и заяви.

— Трябваше да забия ножа в сърцето ти, когато имах възможност да го направя.

— Трябваше, но знаеше, че съм прав.

— Трябваше, но ти нямаш сърце.

— Нямам ли? — той разкъса нагръдника си. — Нямам ли? — грабна ръката й и я сложи на гърдите си. — Сърцето ми бие за теб, милейди, три пъти по-силно. Ако не думка от ужасите, които наистина те заплашват, кънти от ужасите, които си представям, че те заплашват. Всички ме познават като уравновесен, спокоен и разумен мъж с добро име. Сега непрекъснато съм побъркан от тревога, гняв и страст — дланта му натисна ръката й в горещите си гърди. Очите му се присвиха и се задълбаха в лицето й, после се спуснаха надолу и пак се вдигнаха нагоре. — Най-вече от страст.

— Ха! — тя отдръпна рязко ръката си и залитна назад. — Най-вече от глупава…

Той не помръдна, но я наблюдаваше толкова напрегнато, че й заприлича на дебнещ плячката си звяр.

— Най-вече от глупава измама и глупава мъжка…

Той дишаше шумно през леко отворените си устни. Клепачите му се сведоха. Изглеждаше гладен и жаден за сън. И — както той сам твърдеше — побъркан от страст.

— Най-вече… — тя забрави какво искаше да каже. Знаеше само какво иска да направи.

Да протегне ръка към него. Да го докосне. Да усети вкуса му. Да се съедини с него.

И той искаше същото. Тя усещаше възбудата му дори във въздуха, чувстваше излъчваната от него горещина.

Вдигна ръка. Трепереше. Отпусна я до тялото си.

— Сега, Грифит, сега… Грифит, трябва да намерим разрешение за…

— За какво?

Тя не знаеше.

Грифит не свали прелъстителния си поглед от нея, докато тръгваше към вратата. Рязко я отвори.

— Арт!

Арт се изтъркаля през вратата, Долан го последва и падна отгоре му.

— Подслушвали сте през ключалката! — изстреля вбесен Грифит. — Нещо интересно чухте ли?

Засрамен, Арт се изправи на крака, но Долан си остана на пода и самодоволно се подхилваше.

— Нищо, което не сме знаели.

— Къде е Хенри? — попита Грифит.

— Кралят замина. Изскочи оттук, сякаш самият дявол го гонеше. Взе цялата си свита — Арт поклати глава. — Не остана поне да хапне и това буди известно недоволство.

Грифит мрачно се усмихна.

— Така и мислех.

— Взе и бойците на Кледуин — каза Долан с наслада. — Ще му извият врата до две седмици.