Читать «Гняв» онлайн - страница 212

Изненадана, тя погледна към празните си ръце.

— Е, значи нямам — но думите му я освободиха от всякакво колебание, тя обви раменете му с ръце и го целуна по устните.

Той също я целуна. Не беше приятна целувка. Беше целувка, с която й напомни, че господарят е той. След това я побутна към Грифит.

— Дръзко момиче си си намерил, лорд Грифит. Внимавай, защото не се знае какво весело хоро ще завърти около теб.

— За това се моля, Ваше Височество — Грифит я пое в прегръдките си. — За това се моля.

— Ще заживеете в новото си имение на уелската граница, разбира се.

— Както заповяда моят господар — Грифит притисна още по-силно Мериън. — Но ви моля да ми разрешите първо да посетим родителите ми в Уелс, за да отпразнуваме сватбата както подобава.

— Това е чудесна идея. Честно казано, ако стоите далеч, далеч от Лондон, от двореца и от мен, това ще бъде още по-хубаво.

Хенри стигна до вратата, хвана бравата, но не я натисна. Изглеждаше замислен за нещо. Грифит се напрегна. Без да се обръща, Хенри заговори.

— Искам да ви благодаря, лейди Мериън, че ми напомнихте за удоволствието, което моята кралица ще изпита при коронацията. Веднага щом в Уестминстърското Абатство бъдат готови и организират церемонията, архиепископът ще постави короната на нейната достойна глава и ще й даде всичките права на една кралица — той остана мълчалив, загледан пред себе си. Бавно, като че ли не изпитва никакво смущение от думите си, той продължи. — Ще й позволя да ви пише, лейди Мериън. Толкова често, колкото иска. Вашето приятелство означава много за нея и очаквам да чуя, че то ще става още по-топло и вярно през дългите години, които ни предстоят.

Той натисна бравата, отвори вратата и излезе, преди Мериън да успее да отговори.

Но се изпълни с благодарност. Отпусна глава в ръцете на Грифит и зарида от облекчение. Веднага щом събра сили, се опита да заговори.

— Страхувах се… че съм оплескала непоправимо нещата за нея. Страхувах се… че ще обвини нея за моята дързост и ще го използва за пореден път да ни накаже. Но той я обича. Истински я обича. Мислиш ли — лицето на Грифит започна да плува пред очите й, — че смята да ни остави да отгледаме спокойно Лайънъл?

— Да, мисля — гласът на Грифит прозвуча плътен и дрезгав, като че ли се опитваше да се пребори с някакво бурно чувство в себе си. — Ако не е имал това намерение, щеше да извика стражите си да ни посекат. Досега щяхме да лежим мъртви на пода.

— Мъртви на пода? — тя премигна и впери очи в него, опитвайки се да разбере причината за грубия му тон. При вида на изкривеното му лице тя подскочи от ужас.

— Грифит!

Той се надвеси над нея — огромен каменен къс, който всеки миг ще се откърти от скалата.

— Това, което искам да знам, е как все се забъркваш в такива опасни каши?

Двадесет и втора глава

Вцепенена, Мериън зяпна насреща му.

— Какви опасни каши?

— Какви ли? — изрева той. — Влизам тук и те заварвам да спориш непокорно с краля на Англия. И ти ме питаш какви опасни каши.

— Аз не…

— Всеки мъж на английските острови те желае толкова, че е готов да убива за теб, и ти питаш какви опасни каши?