Читать «Гняв» онлайн - страница 211

— Разбира се, че няма.

— Разбира се, че няма — повтори Мериън. — Нашият крал винаги е бил мъдър.

— Като лорд Грифит и лейди Мериън.

— Да се сгреши е човешко — каза Грифит. — Но само глупците повтарят грешките си.

Лайънъл загука разтревожен, когато намери Хани свита върху стола на Уентхейвън да ближе ранената си лапа. С детска невинност момчето протегна ръчичка към кучето, за да я подуши, след това внимателно започна да го гали.

Дали по него нямаше останала от Уентхейвън миризма? Може би, защото Хани прие с удоволствие ласката и като въздъхна, доверчиво отпусна глава в скута на Лайънъл.

Хенри наблюдаваше сцената, без да издава чувствата си.

— Това доказателство за брака…

— … се намира на сигурно място — Мериън не посмя да каже повече.

Хенри явно беше облекчен.

— Добре. Настоявам да не става достояние на никого, ако не за моята, то за сигурността на кралицата.

— И аз мога да се закълна в това, Ваше Височество — каза Мериън.

Хенри отстъпи към вратата. Погледът му беше леден, а изразът на лицето му суров.

— Докато това доказателство е на сигурно място, мисля, че вашата сигурност е гарантирана.

Сърцето на Мериън щеше да се пръсне от начина, по който завърши всичко — Хенри сразен, Грифит отхвърлен. В края на краищата тя беше жена. Може би не от най-обичания тип жени, може би не жената, която Грифит сам би си избрал, ако съдбата му беше дала възможност да избира, но все пак жена. Сякаш нейната майка, графиня Уентхейвън, й прошепна всичко това. И тя извика с умоляващ глас.

— Чакайте!

Хенри се закова изненадан от тази молба и вдигна вежда.

— Лейди Мериън? Имате и други претенции към мен?

— Само една. Ваше Височество — тя отиде при него и падна на колене. — Моля ви да приемете моята клетва за вярност.

Тя вдигна очи към него и пресрещна погледа му. Едва сега Мериън разбра до каква степен Хенри умее да скрива чувствата и мислите си — задължително условие за един монарх. Даже с мимолетно трепване на миглите си не показа, че е схванал същността на молбата й. През очите му не премина даже сянка на неодобрение към времето и мястото, които беше избрала. Вместо това той с готовност взе ръцете й в своите и каза.

— Няма ли някакви условия желанието ти да бъдеш мой васал?

— Никакви, Ваше Височество — отговори тя. — Ще бъда твой васал. Ще разполагаш с моята вяра, преданост и вечна почит, независимо от всички живи и мъртви. Заклевам се в това — в името на Дева Мария… която като мен е майка на мъжка рожба.

Хенри кимна, изглеждаше доволен. След това й помогна да се изправи. Те трябваше да скрепят тази клетва с целувката на помирението, но Мериън установи, че никога не й се бе налагало да целуне по-малко отзивчив човек. Кралят стоеше безмълвен, с ледено лице, и очевидно очакваше тя сама, доброволно, да подпечата договора им.

За неин срам, тя се подвоуми. Тази последна стъпка й се видя много трудна. Нещо в нея се възбунтува и тя разбра, че не може да докосне с устни човека, който беше заплашил живота на сина й.

Накрая Хенри каза.

— Приеми го като знак за моето уважение. Нямаш друг.