Читать «Гняв» онлайн - страница 210

— Ваше Височество — каза той. — Веднъж намерих лейди Мериън да се отбранява срещу един мъж, Харботъл. Той искаше да отнеме честта й и тя го отблъсна с ритник във врата. В същото време аз, груб и прибързан, какъвто ме знаете — упрекнах лейди Мериън за буйството на Харботъл. Тогава лейди Мериън ми заяви, че мъжете винаги обвиняват жените, когато жените са жертви.

— Отмъсти ли за тази обида? — попита Хенри.

— Да, отмъстих.

— Но не докрай, както се оказа, защото Харботъл се появи отново и ни създаде проблеми. Ако трябва да се унищожи плевел, трябва да се изтръгне от корен. От корена, сър Грифит.

— Хенри — тихо започна Грифит, но гласът му отекна в стаята. — Нима още не си разбрал? Лайънъл е кралско дете. Законно кралско дете. Ако сега те убия — а аз мога да направя това, както ти е добре известно — той сложи юмруци на хълбоци и очите му сурово блеснаха, — ако те убия, аз ще стана господарят, защитник на краля. Ще бъда регент. Ще осъществя мечтата си за независим Уелс, без да чакам твоята милост за това. Ще имам до себе си жената, която Лайънъл счита за своя майка и ще затрия семето ти от лицето на земята. Това място, което си избрал за Лайънъл, много лесно може да се превърне в доживотен затвор за сина на крал Хенри Тюдор. А аз ще увенчая главата си с короната.

Хенри го гледаше, без да мигне, и в очите му имаше ужас и изненада.

Грифин спокойно продължи.

— Имаме страницата от брачния регистър.

Хенри подскочи.

— Какво?

— Да. Пергаментът е в лейди Мериън.

— Това е невъзможно. Аз претърсих…

— Но никъде не можа да го намериш. Защото лейди Мериън винаги го е носела със себе си. Стига да поискаме, можем да превърнем в хаос кралството ти. Да го направим ли, Мериън? Грифит не погледна към нея, но усети, че тя е застанала до него. — Нали искаше да живееш в двореца, Мериън? Нали жадуваше за богатство и за власт. Удари твоят час. Да го направим ли?

Тя се престори, че обмисля и наклони глава, вперила очи в Хенри.

— Да дадем ли възможност на Лайънъл да реши?

— Какво? — ревът на Хенри прокънтя в стаята и се удари във вратата, зад която слухтяха рицарите му. Някои от тях го извикаха. — Махайте се! — още по-силно изрева той.

— Попитай Лайънъл дали иска да бъде крал — кимна Грифит. — Това е достатъчно добро решение. Лайънъл, искаш ли да станеш крал?

Лайънъл започна да рита, за да го пуснат и отсече.

— Не!

— Ще живееш в дворец — заговори му нежно Мериън, като че ли това означаваше нещо за него.

— Не!

— И мъжете ще коленичат пред теб, а жените ще те целуват — намеси се Грифит.

— Не! Не! Лайънъл долу! Сега!

Блестящи капчици пот покриха слабото лице на Хенри.

— Вие се подигравате с мен.

— Е, съвсем малко. Ваше Височество — Грифит взе Лайънъл от Мериън, въпреки че тя се поколеба да му го даде, и го пусна да стъпи на крачетата си. — Не се качвай по столовете — нареди той на детето.

— Наистина ли няма да направите опит да ме смените? — Хенри избърса челото си с ръкав.

— Както и ти няма да затвориш Лайънъл в Кулата? — Грифит замахна със сабята си, за да подсили значимостта на въпроса.