Читать «Гняв» онлайн - страница 23

— Бъди нащрек, Артър! Нали ще го направиш? С този удар по главата навярно ще сия дълбоко тази нощ, а явно има още неща, които трябва да си изясним.

* * *

Спаниелът, излегнал се върху гърдите на граф Уентхейвън, изскимтя протяжно и го събуди. Нещо прошумоля в храстите под прозореца на спалнята му. Нещо… не, някой! Той погали кучето по главата и му прошепна някаква команда, при която то утихна. След като прекрачи перваза тромаво като вол, неканеният посетител се вмъкна през отворения прозорец. Той запълзя към леглото. Спаниелът потръпна в очакване. Уентхейвън позволи неканеният посетител да се надвеси над леглото и чак тогава извика.

— Дръж!

Спаниелът се надигна и злокобно изръмжа, жената до Уентхейвън изпищя, а неканеният гост изруга. Псувнята си беше направо улична, но съдържаше и няколко по-изискани израза. Уентхейвън разпозна плътния глас, но остави кучето да захапе пришълеца няколко пъти, докато той си вземе шпагата. След това извика на спаниела да спре, като го награди с потупвания и похвали, и застана лице в лице със сър Ейдриън Харботъл.

— Какво търсиш в моята спалня?

— Проклето, гадно псе — извика злобно Харботъл. — Заби си зъбите в китката и глезена ми. Ето, шурна кръв и ме боли!

— Добре де, но гледай да не капе върху килима ми. Нов е, освен това е скъп — отвърна рязко Уентхейвън.

— Така да е — Харботъл обви китката си с носна кърпичка и отстъпи извън килима върху каменните плочи на пода.

— Отново те питам — какво търсиш в спалнята ми?

Харботъл каза.

— Дойдох да си изясним нещата. Дойдох да си отмъстя.

— Да отмъстиш? За какво? — Уентхейвън беше застанал с шпага в ръце, готов да нанесе първия удар, но засега все още нападаше Харботъл само с думи. — Затова, че ти предложих гостоприемството си? Затова, че те храня повече, отколкото човек може да погълне? Затова, че търпя дебелашкото ти поведение?

— Кроял си планове срещу мен — обвини го Харботъл.

— Аз съм кроял планове срещу теб? Аз?… — Уентхейвън се обърна шепнешком към жената. — Скъпа, би ли запалила свещите? Луната току-що се скри и се налага да хвърлим малко светлина върху тази нещастна издънка на човешкия род.

С разтреперени пръсти жената приближи пламъка на единствената запалена свещ към останалите и те оживяха.

Харботъл изсумтя.

— Ти вече си направил големия си удар, нали? Хубава жена в спалнята ти, хубави хора в хубавия ти замък насред езерото, но те всички са при теб, защото имаш пари…

— Включваш ли и себе си? — прекъсна го Уентхейвън.

— Дойдох тук с добри намерения. Доволен от храната и покрива над главата си. Не знаех, че ще трябва да заплащам за всичко това с честта си.

Уентхейвън избухна в неудържим смях.

— Чест. За каква чест може да става дума, след като не си първороден син. Брат ти е барон, ти нямаш никакво бъдеще, освен това, което сам си осигуриш с външността си… Чест? Хайде де!

— Искаш от мен да правя неща, които никой почтен човек не би вършил — разгорещеното лице на Харботъл блестеше от пот. — Искаш от мен да се свирам по ъглите и да подслушвам, да си пъхам носа в чужди тайни, да надничам под камъните, където се крият зли сили.