Читать «Гняв» онлайн - страница 200

Той беше спечелил най-стратегическата част от двубоя — Мериън се бореше за живота си.

Сега трябваше да я убеди да го помоли за това. Беше сигурен, че убеждението ще свърши работа при нея. Тя беше негова дъщеря. Убедителни доводи — това можеше да й повлияе.

Той използва гласа, с който винаги постигаше успех, когато трябваше да укроти някое вироглаво куче, и каза.

— Още не можеш да си дадеш реална сметка за своето положение. Разполагам с доказателства за брака. С това доказателство в ръце аз мога и ще сваля Хенри от трона.

Този път той умело я насочи към прозореца, с надеждата свежият въздух да я отрезви. Но лекият ветрец довя стържещите звуци на метал и дърво от спускането на моста през защитния ров. Какво правеха тези малоумни наемници, недоумяваше той.

— Няма да е лесно — каза задъхано тя.

— Напротив!

— Ти лъжеш… сам себе си. Прекарваш времето си изключително тук — тя разцепи въздуха почти над главата му, спъвайки се в една сребърна топка, която се търколи и камбанката й прозвъня. Мериън бързо възстанови равновесието си и продължи. — Никога ли не ти е хрумвало… че твоите шпиони могат умишлено да ти донасят само това, което знаят, че искаш да чуеш?

Въпросът й не му хареса и той стана по-нападателен.

— Какво имаш предвид?

— В провинцията е спокойно. В Лондон са доволни. Няма да ти е лесно… да събереш армия, щатните благородници… забогатяха… при управлението на Хенри — тя изразходваше всичките си сили, за да удържи засилената му атака, и въпреки това жертва част от безценния въздух, за да му предложи. — Излез навън… огледай се наоколо, Уентхейвън, и ще видиш… че съм права.

О, тя започваше да хитрува. Беше много по-лукава, отколкото беше предполагал. Дали пък нямаше да подкопае решителността му с брътвежите си?

Нямаше да успее. Но трябваше да я държи под око. Заедно с това беше длъжен и да следи внимателно какво правят онези идиоти долу — а те и в този миг крещяха нещо, което той не можеше да разбере. Не можеше да си позволи да чака повече и тръпнещ от нетърпение да я победи, той каза.

— Ще забравя за глупостта ти, ако дойдеш с мен, за да ми помагаш за детето.

Усмивката й, толкова еднаква с неговата, образува трапчинки на бузите й.

— Щом ще ти… помагам… тогава защо се бием?

Забравената от тях Сесил се обади.

— Да, защо?

Вбесен — състояние, което здравият му разум обикновено не допускаше — Уентхейвън отсече.

— Сесил! Изчезвай от тук — той я видя с периферното си зрение — застанала върху една пейка до вратата, а в очите й блестеше алчно въодушевление. — Вън — изкрещя той. — Вън, вън, вън!

— Но, Уентхейвън…

Мили Боже, не понасяше да му хленчат жени!

— Вън! — изрева той и сабята му ожесточено изсвистя. — Махай се оттук.

Сесил ревна с цяло гърло и това направо побърка кучето. То жалостиво и звучно започна да вие. Уентхейвън изруга.

Но Мериън не се възползва от моментното му разсейване. Вниманието й се бе насочило към шумната суетня в двора. Подпря сабята си на стената и се надвеси през прозореца.