Читать «Гняв» онлайн - страница 168

Грифит избърса ножа, с който беше ял, и отказа с най-изтънчена любезност.

— Ваше Височество, моля ви не правете това. Първото нещо, което трябва да сторя, е да открия следите на разбойника. А тези непохватни англичани само ще ми пречат.

— Но когато нещата стигнат до бой?

— Когато нещата стигнат до бой, Харботъл не може да се състезава с мен.

— Но ако Харботъл не действа сам?

— Ако битката се окаже свръх силите ми, ще потърся помощ от вас — обеща Грифит.

Хенри разбърка с лъжица неначенатата купа с каша и загледа очарован как парченцата вътре се въртят.

— Отказваш да вземеш със себе си мои хора, а в същото време с готовност вземаш лейди Мериън. Тя все пак е жена и без съмнение ще те забави.

— Не и аз! — избухна Мериън, ядосана на забележката на краля. — Яздя не по-зле от всеки мъж, мога да се бия с кама и меч и няма да позволя да ме държат настрани, когато животът на сина ми е в опасност.

Хенри я погледна така, сякаш тя беше някакво морско чудовище, при това неприятно за гледане.

— Разбираш ли — намеси се Грифит, — не мога да я оставя, защото ако го направя, тя ще намери начин сама да ме последва. Лейди Мериън е силна и всеотдайна жена, когато става въпрос за благополучието на сина й.

— Да, тя наистина е силна и всеотдайна — без следа от усмивка каза Хенри. — Както и да е, виждам, че не мога да ви помогна в издирването, така че ви пускам да тръгнете. И то веднага! Един миг закъснение и детето може да се изплъзне от ръцете ви.

Мериън скочи на крака.

— Да вървим.

Грифит се поклони изящно.

— Не забравяйте, господарю мой, моята клетва. Вие и никой друг сте моят крал.

Хенри им махна с ръка да тръгват.

Едва изчака тежката врата да се захлопне долу и извика Оливър Кинг. Секретарят му забърза към него и Хенри то пресрещна с думите.

— Събери малък отряд от най-доверените мои мъже, с които разполагаме тук. Нареди им да се приготвят за път със своя крал.

Изненадан от тази заповед и от резкия и бърз говор на Хенри, Оливър запелтечи.

— Вие… вие ще тръгнете след тях, Ваше Височество?

— Няма да тръгна след тях, защото лорд Грифит ще остане верен на клетвата, която е дал пред мен, до гроб. Уверен съм в това. Но той е само един човек, а когато става въпрос за нещо толкова важно, мисля, че трябва да поемем към замъка „Уентхейвън“ и да видим кой го посещава. Това може да ни наведе на някаква мисъл. На много важна мисъл.

* * *

Обикновено Грифит предпочиташе да мълчи, докато язди. Предпочиташе да се съсредоточи в откриването на следите. Не обичаше нещо да го разсейва.

Но този път мълчанието беше различно. Тежеше от незададени въпроси, от вглъбяването на Мериън, докато го водеше към мястото, където беше станало нападението, а и по-късно докато го следваше, когато той пое водачеството.

Когато утрото премина в следобед, той започна да я гледа, като че ли тя беше някакво чудо. Тази жена беше негова съпруга. Някога беше мислил за нея, че е непокорна, че не умее да се контролира, че е леконравна и похотлива. Но тя беше яздила предишния ден, за да го намери. И сега, без да се оплаква, без дори да й личи, че страда от неудобствата, които понася, тя яздеше обратно назад.