Читать «Гняв» онлайн - страница 167

Тя докосна мястото под дрехите си, където беше скрила кожената торбичка. Хенри не знаеше за оръжието, което тя притежаваше, и за силата, която то можеше да има, когато тя решеше да го използва.

Нещо повече, тя разбираше примирението на Грифит с един брак, който очевидно презираше. Беше се заклел да се грижи за Лайънъл и щеше да направи всичко, което е по силите му, за да изпълни клетвата сп. Грифит се беше заклел да служи и на краля.

И този мъж, когото Хенри беше избрал, за да я укроти, прошепна в ухото й.

— Примири се, милейди. Ти се омъжваш за звяра на Уелс!

Дали Грифит беше лъгал някога? Тя се съмняваше. Не беше убедена, че знае как се прави това, или ако знае, не вижда смисъл в лъжата. Това й даде сили да се обърне към свещеника и да повтори след него святата клетва за вярност.

Когато свършиха и си размениха целувката на смирението, Мериън и Грифит, свещеникът и Оливър подписаха ясно и четливо регистъра. След това Хенри сви устни, все едно очакваше нещо, после взе пачето перо и добави своя подпис със замах.

Те бяха женени. Толкова женени, колкото всички други, минали под венчило.

Хенри широко се усмихна, хвана първо ръката на Мериън, после тази на Грифит и каза.

— А сега да се почерпим за случая.

— Ваше Височество, ние трябва да тръгваме — възпротиви се Мериън.

— Първо трябва да хапнете. Добрата храна ще ви помогне при този дълъг път. Наредих да ви приготвят още храна и оръжия в случай, не дай Боже, че се наложи да се биете. Надявам се да не сте привързана към крантата, която ви доведе дотук, защото я замених с по-млад и бърз кон.

Хенри беше прав, по дяволите. Сега трябваше да хапне, точно както предната вечер трябваше да поспи. Но тя усети как я завладява паниката. Това беше глупава, женска паника и тя беше сигурна, че Грифит никога не би й се поддал. Той би приел необходимостта от храна и почивка преди срещата с предизвикателството. Никога не би си позволил да се отдаде на мрачни мисли за участта, която може да споходи малкото момче, попаднало в толкова мръсни ръце. Той никога не би се държал като нея, не би се разпищял пред Хенри, за да ги пусне да вървят.

Когато я въведоха в тържествената зала и така й отрязаха пътя към външните врати нова пречка между нея и сина й — тя намери сили да овладее чувствата си и да промълви.

— Благодаря ви, Ваше Височество.

С облекчение забеляза, че слугите са готови всеки миг да поднесат блюдата с ястия, от които се вдигаше пара, и тлъстите късове месо. Златен поднос на централната маса беше препълнен с хляб, нарязан на парчета, и купи с мед. Мериън видя, че почерпката е приготвена така, че да приключи бързо.

Хенри се настани на централното място и посочи на Мериън да заеме мястото от лявата му страна. Грифит седна отдясно на краля и тя усети, че червата й неудържимо куркат. Тя седна с удоволствие, сигурна, че скоро ще потеглят.

Грифит не изостана и отдаде дължимото внимание на чинията си. Хенри ги наблюдаваше, без да се храни. Когато привършваха, той каза.

— Обръщам се към най-новия лорд в своето кралство. Настоявам да изпратя още хора с вас за изпълнение на тежката ви задача.