Читать «Гняв» онлайн - страница 126

— Сър, нали нямате нищо против да слезете долу в голямата зала и да се подкрепите след дългия път? Сигурно господарят Райс и неговата съпруга са там. Те държат да ви посрещнат така, както подобава.

— А-а! — Оливър си играеше с кожичките на пелерината си с такава настойчивост, че космите бухнаха и затрептяха при най-лекия полъх. — С най-голямо удоволствие ще се срещна с лорд Райс. До скоро виждане, сър Грифит.

— До скоро — Грифит едва изчака да се затвори вратата и притича до леглото. — Любима — промълви той, отдръпвайки завивките, — излязоха. Вече можеш да се покажеш.

Разрошената коса на Мериън не можеше да скрие недоволството в погледа й.

Прониза го разочарование. Явно беше слухтяла, скрита под чаршафите, единствено за да научи нещо повече за плановете на Хенри и за неговите собствени планове.

— Ти си ме шпионирала — той повтори нейното обвинение към него, с което го беше вбесила в замъка „Уентхейвън“.

Тя прие обвинението и отвърна с далечен, лишен от предишното въодушевление глас.

— Отвратителен навик, нали? Но в същото време доста полезен, както сам установи. Изясни се, че тръгваш веднага.

Грифит бързо прецени времето, което ще му е необходимо, за да свика своите бойци и да ги приготви за бой, и реши.

— Утре сутринта. И ти ще си тук, когато се върна. Ще останеш в замъка и към теб ще се отнасят с уважението, полагащо се на моята бъдеща съпруга.

Тя мигновено навири брадичка, но той повдигна главата й с ръка.

— Чуй добре какво ти казвам. Тук ти си в безопасност. Лайънъл също е в безопасност. Майка ми и баща ми ще се погрижат за това. Ако се върнеш обратно, отново ще бъдеш заобиколена с подлост и коварство и аз ще се страхувам за теб. Така че, закълни ми се…

Ръката й се стрелна и затисна устните му.

— Нито искам, нито ще се заклевам пред човек, който начаса се озовава на повика на Хенри.

Той изпухтя от недоволство и отдръпна ръката й.

— Отново ли се връщаме към това?

— А кога сме го разисквали?

Внимателно, като че ли обясняваше на дете, той каза.

— Хенри е моят господар. Аз съм длъжен съгласно принципите на християнското рицарско достойнство да спазвам клетвите, които съм положил, а най-важната от тях е да се озова, когато господарят ми има нужда от мен по време на война. Ако си чула какво каза Оливър Кинг, със сигурност си разбрала заплахата, която отправя към Хенри този претендент за английския трон.

Тя извърна глава.

Това го вбеси и Грифит добави.

— И към лейди Елизабет.

— Разбира се, че трябва да отидеш — тя се обърна да го погледне и се усмихна през зъби. — Така че върви!

Нейното кратко и ясно разрешение не го удовлетвори.

— Ти би ли се доверила на някой мъж, който се отмята от клетвите си пред своя господар?

— Аз нямам доверие на никой мъж.

— Вярваш на Арт.

Лицето й поомекна.

— Да, аз вярвам на Арт.

— Той е мой личен, незаменим слуга.

Тя кимна.

— Би ли ми служил Арт толкова усърдно, ако не бях достоен за уважение човек?

— Не знам — тя едва прикри усмивката си. — Попитай него! — но в следващия миг избухна. — Господи, тъкмо ти бях повярвала! И ти тръгваш да изпълняваш своя дълг към Хенри, а аз си припомних за моя дълг — тя докосна лицето му с ледените си пръсти. — Върви, Грифит. Води си своята битка и ме остави аз да водя моята.