Читать «Гняв» онлайн - страница 124

Грифит изруга и в същия миг вратата с трясък изхвръкна от пантите. Мериън изпищя. Един гробовен глас съобщи.

— Нося ви поздрави от вашия господар, крал Хенри.

Тринадесета глава

Арт закряка като нападната от вълк кокошка.

— Опитах се да го спра, Грифит, но той не пожела да ме чуе.

Грифит бутна Мериън под завивките и скочи на крака. Чисто гол и побеснял от ярост, той закрачи към вестоносеца.

— Оливър Чърл, нали?

Невъзмутим, вестоносецът го поправи.

— Оливър Кинг. Частният секретар на Хенри Тюдор, ако трябва да бъдем точни. Нося ви поздрави от вашия господар.

Грифит погледна към треперещата купчинка под завивките.

— Господарят ми е избрал най-неподходящия момент. Арт, донеси ми дрехите.

Докато Арт се суетеше и събираше разпилените навсякъде из стаята дрехи, Грифит сложи юмруци на хълбоци, изпъчи се и се зае със задачата да сплаши дребното издокарано човече пред себе си.

Нищо не стана.

— Моля за вашето извинение, сър Грифит, че прекъснах удоволствието ви, но както знаете, нашият крал Хенри е много нетърпелив. Изпрати ме при вас преди повече от две седмици и точно толкова дни минаха, откакто се отправих към Уентхейвън, а след това пребродих почти всяка уелска планина, за да ви открия.

Грифит все още изгаряше от желание да го сплаши.

— Бавно се придвижваш.

— Нищо подобно. Придвижвах се бавно, защото не знаех къде да търся. Крал Хенри предположи, че по-скоро изпълнявате задълженията, които сте поел към него, отколкото да сте се прибрал у дома си за почивка. Освен — той хвърли остър поглед към Арт, — освен ако вашият слуга не ви е предал писмото на краля.

Арт отвърна на Оливър с уважение, което проявяваше към много малко хора.

— Предадох го така, както вие наредихте, милорд.

Почтителното отношение на Арт привлече вниманието на Грифит и той погледна с други очи мъжа пред себе си. Макар Оливър да беше прекалено натруфен и да говореше с лек френски акцент, под дрехите му се криеше здраво мускулесто тяло и очите му бяха проницателни и интелигентни.

Разбира се Хенри добре подбираше своите слуги. Оливър беше един от малкото хора, които бяха придружили Хенри в изгнанието му и които бяха с него, когато той се изкачи на върха. Така че Грифит беше наясно с позициите на Оливър в двореца.

Яростта на Грифит, че бяха нахлули в спалнята му, започна да се уталожва и той облече дрехите, които Арт му подаде.

— Изпълних тези задължения — каза Грифит с овладян глас.

— Тогава къде е лейди Мериън? — попита Кинг.

Грифит кимна към леглото.

Оливър се стъписа, после се ужаси и се замисли. Накрая лицето му не изразяваше вече никакви чувства — лице на дългогодишен царедворец.

— Не си спомням нашият господар да ми продиктувал точно тези нареждания, но кралят винаги е бил много проницателен. Може би точно това е имал предвид или поне се е надявал да стане.

Арт се почеса по челото. Грифит даде знак на Кинг да мълчи и погледна към раздвижилите се завивки. Но Мериън не се показа и Грифит с вълнение си помисли, че една жена с репутация като нейната може да се страхува, когато я изненадат в такова компрометиращо положение. Особено както беше побесняла — без съмнение — от разсъжденията на Оливър.