Читать «Гняв» онлайн - страница 107

— Възможно е, ако знаеше къде е. Но обсадата не е предпочитан начин за действие при Уентхейвън. Той по-скоро би ловувал в мрака като копой и би влачил жертвата си за врата.

— Е, това е успокоително. Трябва ли да внимаваме да не изчезне лейди Мериън?

— Тя е в безопасност в замъка „Пауъл“ — в гласа му прозвуча по-скоро надежда, отколкото сигурност, — но може би Лайънъл се намира в голяма опасност.

— Баща му ли го търси?

— Не знам кой е бащата на Лайънъл, но той досега не е проявил интерес. Въпреки това момчето е важен фактор по много причини, някои от които още не са ми ясни.

— Значи съм бил прав. Уентхейвън цени високо Мериън заради сина й.

— Подозирам, че това е така, но не искам Харботъл да го разбере.

— Какво значение може да има синът й?

Грифит искаше да обясни, да поиска съвет от баща си. Но ако направеше това без съгласието на Мериън, това означаваше да предаде доверието й — доверието, което Райс смяташе за недостижимо.

— Тате, не мога да ти кажа истината, но трябва да те предупредя. Приютяването на Мериън и Лайънъл може да постави в опасност замъка „Пауъл“ и всички е него. Ако искаш, можеш да им откажеш убежище и аз ще ги заведа другаде.

— Глупости! — отсече Райс. — Ако им откажа гостоприемство от страх за живота си, майка ти ще ме изхвърли от най-високата кула. И още по-лошо — ще ме изхвърли от леглото си.

Грифит се разсмя. Не беше и очаквал друга реакция, но беше длъжен да предупреди.

— Да, тате, но едно мога да ти кажа със сигурност. Мериън никога не е била любовница на Харботъл.

Райс присви очи и огледа сина си от глава до пети.

— Не те моля да извършваш предателство спрямо собствената си почтеност, но не казвай на майка си. Тя мрази тайните.

Грифит се отпусна назад в стола и осъзна, че засега Райс беше оттеглил възраженията против Мериън. Вярно, дългът към семейството беше дълг на Грифит, понеже Райс вече остаряваше, но романтичната му уелска душа оставаше млада и тя осъждаше всякакво разделяне на Грифит от тези, които го обичаха. Грифит попита.

— И така, какво ще правим с Харботъл? С този навлек?

— Навлек ли го нарече? — Райс бурно се разсмя и изведнъж млъкна. — Не обиждай навлеците, като наричаш Харботъл така.

— Да, дори и един навлек има някаква гордост — съгласи се Грифит. — Тук ли ще го оставим? Той е роден предател и може би е разумно да го държим под око.

— А ако го изхвърлим? — разсъждаваше Райс на глас. — Времето през пролетта е променливо, един ден вали, на другия е студено… Ако остане в околностите, скоро ще го сполети нещастие…

— Много му е удобно в тоя затвор.

Погледите им се срещнаха и те казаха в един глас.

— Ще го изхвърлим.

* * *

— Трябва да си изпиеш лекарството — придумваше Ангарад Мериън, като държеше чашата с отвара пред стиснатите й устни. — Обеща на Арт да го направиш.

Мериън стисна носа си, за да се предпази от зловонието.

— Не съм му обещавала, че ще го пия цял живот. Вече съм по-добре.

— Наистина си по-добре. Тази седмица в леглото ти се отрази добре — Ангарад намести ръката на Мериън върху чашата. — След още една ще бъдеш по-добре.