Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 9

— Глупак! — прекъсна го рязко тя. — Безпокой се за себе си, не за мен. Безпокой се за девойката!

Тя се усмихна подигравателно. Защото този път лицето му се измени. Тя преднамерено не се обаждаше, очаквайки по-нататъшните му въпроси.

— Какво знаеш? — попита той най-накрая. — И от кого?

— Ти имаш своя Кодрингер — изсумтя тя, гордо вдигнала глава. — А аз си имам свои познати. Такива, които имат зорки очи и остър слух.

— Говори. Моля те, Милва.

— След безредиците на Танед — започна тя, след като изчака малко, — навсякъде закипя. Започна лов на предатели. Особено на онези магьосници, които са тръгнали подир Нилфгард, както и на другите продажници. Някои ги хванаха. Други изчезнаха като камък, потънал във водата. Не е необходимо човек да е гений, за да се сети къде са се дянали, под чие крило са се скрили. Но не само магьосниците и предателите бяха преследвани. На разбунтувалите се на Танед магьосници им е помагал отряд „катерици“, предвождан от славния Фаоилтиарна. Търсят го. Издадена е заповед всеки пленен елф да бъде разпитван за отряда на Фаоилтиарна.

— Кой е този Фаоилтиарна?

— Елф, Scoia’tael. Малцина са досаждали на хората толкова, колкото той. Обявена е голяма награда за главата му. Но не само него търсят. Издирват и някакъв нилфгардски рицар, който е бил на Танед. И още…

— Говори.

— An’givare разпитват за вещера Гералт от Ривия. И за девойка на име Цирила. Заповядано е тези двамата да бъдат хванати живи. Под заплахата от смъртно наказание е заповядано: на тези двамата не бива да им падне нито косъм от главата, нито копче от дрехите. Ха! Сигурно си им много скъп на сърцето, щом се грижат толкова за твоето здраве…

Тя млъкна, виждайки лицето му, от което внезапно изчезна нечовешкото спокойствие. Разбра, че колкото и да се беше старала, не беше успяла да му внуши страх. Или поне страх за собствената му кожа. Изведнъж почувства срам.

— Е, за това последното напразно се тревожат — каза тя вече по-меко, но все още с леко подигравателна усмивка. — Ти си в безопасност в Брокилон. А и девойката няма да я получат жива. Когато на Танед са разровили развалините на онази магическа кула, която се е срутила… Хей, какво ти става?

Вещерът се олюля, облегна се на кедъра и седна тежко до дънера му. Милва отскочи, изплашена от бледността, която внезапно покри лицето му.

— Аглайс! Сирса! Фауве! При мен, бързо! По дяволите, да умира ли се готви? Хей, ти!

— Не ги викай… Нищо ми няма… Говори. Искам да узная…

Милва изведнъж разбра.

— Нищо не са намерили в развалините! — извика тя, усещайки, че също пребледнява. — Нищо! Макар че са огледали всеки камък и са използвали магия — не са намерили нищо…

Тя изтри потта от веждите си и спря с жест притичалите дриади. Хвана седналия вещер за раменете и се наведе над него така, че дългите й светли коси паднаха върху пребледнялото му лице.

— Неправилно ме разбра — повтори тя бързо, объркано, с усилие намирайки точните думи. — Само исках да кажа, че… Неправилно ме разбра. Защото аз… Откъде можех да знам, че ти толкова… Не исках да се получи така. Само исках да кажа, че девойката… Че няма да я намерят, защото е безследно изчезнала, като онези магьосници… Прости ми.