Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 8
Анджей Сапковски
Той я чакаше на края на поляната, там, където растяха кедри. Разхождаше се, от време на време присядаше, после скачаше на крака като пружина. Явно Аглайс му беше предписала упражнения.
— Какви са новините? — попита той веднага, след като се поздравиха. Студенината в гласа му не я излъга.
— Като че ли войната е към края си — отговори тя, свивайки рамене. — Разправят, че Нилфгард е разгромил жестоко Лирия и Аедирн. Верден се е предал, а кралят на Темерия се е договорил с нилфгардския император. Елфите в Долината на цветята са създали собствена държава. Обаче
— Нямах предвид това.
— Така ли? — направи се на учудена тя. — А, вярно. Да, наминах през Дориан, както ти ме помоли, макар и да се наложи да заобиколя много. А пътищата сега са опасни…
Тя спря да говори, протегна се. Този път той не я пришпори.
— А този Кодрингер, когото ме помоли да посетя, приятел ли ти беше? — попита тя най-накрая.
Лицето на вещера не потрепна, но Милва знаеше, че я е разбрал.
— Не. Не беше.
— Това е добре — продължи тя, вече по-свободно. — Защото вече не е сред живите. Изгорял е заедно с къщата си, останал е само коминът и половината от предната стена. Целият Дориан гъмжи от слухове. Едни разправят, че Кодрингер се е занимавал с черна магия и е варил отрови, както и че е имал договорка с дявола, затова дяволският огън го е погълнал. Други твърдят, че той, както обикновено, си е напъхал носа там, където не му е било работа. А това не се е харесало на някой, така че го убили и запалили къщата, за да прикрият следите. А ти как мислиш?
Не дочака нито отговор, нито появата на някакви емоции върху посивялото лице на вещера. Така че продължи, запазвайки язвителния и арогантен тон:
— Интересното е, че пожарът и гибелта на Кодрингер са се случили по време на първото юлско новолуние, точно както и метежът на остров Танед. Сякаш някой се е досетил, че Кодрингер знае нещо за бунта и ще го разпитват за подробностите. Сякаш някой е искал да му затвори устата завинаги. Какво ще кажеш за това? Ха, виждам, че нищо няма да кажеш. Щом си такъв мълчаливец, тогава аз ще ти кажа нещо: опасни са тези твои дела, тези твои разпитвания и шпионирания. Някой може да поиска да затвори и нечия друга уста, освен Кодрингеровата. Така мисля.
— Прости ми — каза той след малко. — Права си. Изложих те на риск. Това беше твърде опасна задача за…
— За жена, нали? — Тя тръсна глава, отмятайки назад все още влажните си коси. — Това ли искаше да ми кажеш? Я, какъв галантен си бил! Набий си в главата, че макар и да пишкам клекнала, кафтанът ми е ушит от вълча кожа, а не от заешка! Недей да ме смяташ за страхливка, защото не ме познаваш!
— Познавам те — каза той тихо и спокойно, без да обръща внимание на гнева й и на повишения й тон. — Ти си Милва. Превеждаш през блокадата „катерици“ в Брокилон. Знам за твоето безстрашие. Но аз лекомислено и егоистично те подложих на риск…
