Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 11
Анджей Сапковски
— Кхъ-кхъ…
— Не кашлюкай. Знам. Ах, по дяволите, как подмамва властта! Как те изкушава да се възползваш от нея! Колко лесно е да се самозабравиш, когато я притежаваш! Но е достатъчно да се самозабравиш веднъж — и няма да има край… Филипа Ейлхарт още ли е в Монтекалво?
— Да.
— Вземи перото и мастилницата. Ще ти продиктувам писмо до нея. Пиши… По дяволите, не мога да се съсредоточа. Какви са тези проклети крясъци, Ори? Какво става там, на площада?
— Студентите замерят с камъни резиденцията на нилфгардския посланик. Ние им платихме за това, кхъ-кхъ, струва ми се.
— Аха. Добре. Затвори прозореца. Нека утре да отидат да замерят с камъни филиала на банката на джуджето Джанкарди. Той отказа да ми открие сметка.
— Джанкарди, кхъ-кхъ, преведе значителна сума във военния фонд.
— Така ли? Тогава да замерят онези банки, които не са превели пари там.
— Всички преведоха.
— Ама, че си скучен, Ори. Пиши, ти казвам. „Любима Фил, слънце мое…“ Проклятие, постоянно забравям. Вземи нов лист. Готов ли си?
— Да, кхъ-кхъ.
— „Скъпа Филипа, госпожица Трис Мериголд сигурно се тревожи за вещера, когото телепортира от Танед до Брокилон, като превърна този факт в дълбока тайна, пазена дори от мен, което жестоко ме нарани. Успокой я. Вещерът вече се чувства добре. Започна да изпраща от Брокилон емисарки със задачата да търсят следи от принцеса Цирила, от която толкова се интересуваш. Приятелят ни Гералт явно не знае, че Цирила е в Нилфгард, където се готви за сватбата си с император Емхир. Иска ми се Гералт да си седи спокойно в Брокилон, затова ще се постарая тази новина да достигне до него.“ Записа ли?
— Кхъ-кхъ, „… да достигне до него.“
— Нов ред. „Чудно ми е…“ Ори, избърши перото, по дяволите! Пишем на Филипа, не на кралския съвет, писмото трябва да е естетически издържано! Нов ред. „Чудно ми е защо вещерът не търси контакти с Йенефер. Не ми се иска да мисля, че такава страст, граничеща с мания, е угаснала толкова внезапно, при все политическите възгледи на неговия идеал. От друга страна, ако се окаже, че точно Йенефер е доставила Цирила на Емхир и ако се намерят доказателства за това, то аз с удоволствие бих помогнал вещерът да получи тези доказателства. Сигурен съм, че проблемът би се разрешил от само себе си, а чернокосата красавица би изгубила спокойствието си. Вещерът не обича никой да закача девойчето. Артауд Теранова се убеди в това на Танед. Иска ми се да вярвам, Фил, че нямаш доказателства за предателството на Йенефер и не знаеш къде се крие тя. Би било много неприятно за мен, ако се окаже, че това е поредната тайна, крита от мен. Аз нямам тайни от теб…“ Защо се смееш, Ори?
— А, нищо, кхъ-кхъ…
— Пиши: „Аз нямам тайни от теб, Фил, и разчитам на взаимност. Оставам с дълбоко уважение…“, и така нататък, и така нататък. Дай да се подпиша.
Ори Ройвен посипа писмото с пясък, а Дийкстра се настани по-удобно и завъртя като мелница палците на скръстените си върху корема ръце.
— А тази Милва, която вещерът изпраща да шпионира? — попита той. — Какво можеш да кажеш за нея?
— Тя се занимава, кхъ-кхъ — изкашля се секретарят, — с прехвърляне в Брокилон на групи
