Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 10

Той не отговори. Гледаше встрани. Милва прехапа устни и стисна юмруци.

— След три дни потеглям от Брокилон — каза тя тихо след дълго, много дълго мълчание. — Веднага щом луната започне да намалява и нощите станат малко по-тъмни. Ще се върна след десет дни, а може би и малко по-рано, веднага след Ламас, в първите дни на август. Не се тревожи — земята ще преобърна, но ще узная всичко. Ако някой знае нещо за тази девойка — ще го научиш и ти.

— Благодаря, Милва.

— След десет дни… Gwynbleidd.

— Казвам се Гералт.

Той й протегна дланта си. Без да се замисля, тя я стисна. Много силно.

— А аз се казвам Мария Баринг.

Той й благодари с кимане и с лека усмивка за откровеността; тя знаеше, че я е оценил.

— Бъди предпазлива, моля те. Когато задаваш въпросите си, внимавай на кого ги задаваш.

— Не се безпокой за мен.

— Твоите информатори… Имаш ли им доверие?

— Нямам доверие на никого.

* * *

— Вещерът е в Брокилон. При дриадите.

— Така и предполагах. — Дийкстра скръсти ръце на гърдите си. — Но е добре, че информацията се потвърди.

Той помълча малко. Ленеп облиза устни. Чакаше.

— Добре, че се потвърди — повтори шефът на тайните служби на кралство Редания, замислен, сякаш говореше сам на себе си. — Винаги е по-добре, когато си сигурен. Ех, да можеше и Йенефер още да е с него… Магьосницата не е ли с него, Ленеп?

— Моля? — потрепна шпионинът. — Не, Ваша светлост. Какво ще наредите? Ако го искате жив, ще го измъкна от Брокилон. А ако за вас е по-добре да умре…

— Ленеп — Дийкстра вдигна студените си, светлосиви очи, — не бъди прекалено усърден. В нашата работа прекаленото усърдие не се отплаща. Затова пък винаги е подозрително.

— Господине — Ленеп леко пребледня, — аз исках само…

— Знам. Ти само питаше какво ще наредя. Нареждам: остави вещера на мира.

— Както заповядате. А какво да правя с Милва?

— Нея също я остави на мира. Засега.

— Както заповядате. Мога ли да си тръгна?

— Можеш.

Агентът излезе, като затвори тихо и внимателно дъбовата врата на стаята. Дийкстра мълча дълго, вторачен към разпръснатите по бюрото карти, писма, доноси, протоколи от разпити и смъртни присъди.

— Ори.

Секретарят му вдигна глава и се изкашля. Не се обади.

— Вещерът е в Брокилон.

Ори Ройвен отново се изкашля и неволно погледна под бюрото, към краката на шефа си. Дийкстра забеляза погледа му.

— Точно така — промърмори той. — Това няма да го забравя. Заради него не можех да ходя две седмици. Изложих се пред Филипа, наложи се да скимтя като куче и да я моля за проклетите й лекове, иначе все още щях да куцам. Е, сам съм си виновен, подцених го. Най-лошото е, че в момента не мога да си отмъстя, да се добера до вещерския му задник! Аз самият нямам време за това, а не мога да използвам хората си за лични интереси. Нали не мога, Ори?