Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 53

— Крясъците бяха такива — подхвърли изведнъж спокойно Золтан, заставайки до вещера, — че си помислих, че това наистина е нещо страшно. Например кавалерист от верденските доброволци. Или прокуратор. А се оказа просто твърде пораснало паяковидно ракообразно. Трябва да признаем, че понякога природата прибягва до интересни форми.

— Вече не прибягва — отговори Гералт. — Това там е окоглав. Създание на Хаоса. Измиращ реликт, останал от взаимното проникване на сферите, ако разбираш какво имам предвид.

— Представи си, разбирам — погледна го в очите джуджето. — Макар и да не съм вещер и специалист по Хаоса и по такива създания. Интересно, вещерю, какво ще направиш сега с този реликт от взаимното проникване на сферите? По-точно — интересно ми е как ще го направиш. Своя ли меч ще използваш, или може би моя сихил¹⁶?

— Хубаво оръжие. — Гералт хвърли поглед към меча, който джуджето извади от лакираната ножница, загърната с котешки кожи. — Но няма да е необходимо.

— Интересно — повтори Золтан. — Значи ще си стоим така и ще си се гледаме? Ще чакаме реликтът да се почувства заплашен? А може би да се върнем и да повикаме на помощ нилфгардците? Какво предлагаш, унищожителю на чудовища?

— Донесете от фургона черпак и капак от тенджера.

— Какво?!

— Не спори с експерта, Золтан — обади се Лютичето.

Пърсифал Шутенбах хукна към каруцата и мигновено достави исканите предмети. Вещерът намигна на компанията и с всичка сила замлати с черпака по капака от тенджерата.

— Стига! Стига! — развика се след малко Золтан Чивай, запушвайки ушите си с длани. — Ще счупиш черпака, мамка му! Ракообразното избяга! Избяга, проклетото!

— Избяга, и то как! — възхити се Пърсифал. — Прах се вдигна след него! Да пукна, ако не се вдигна прах, а почвата е мокра!

— Окоглавът има невероятно чувствителен и нежен слух — обясни студено Гералт, докато връщаше на джуджетата леко посмачканите кухненски принадлежности. — Няма уши, но слуша с цялото си тяло, така да се каже. Особено не понася металически звуци. Причиняват му болка…

— Знам — прекъсна го Золтан. — И мен ме заболя, когато започна да млатиш по капака. Ако това чудовище има по-остър слух от моя, съчувствам му. Надявам се, че няма да се върне? Заедно с роднините си?

— Не мисля, че на света са останали много от роднините му. Самият окоглав също няма да се върне скоро по тези места. Няма нищо страшно.

— Относно чудовищата няма да споря — намръщи се джуджето. — Но твоят концерт с металически инструменти сигурно се е чул чак на островите Скелиге, не е изключено някои ценители на музиката вече да са тръгнали насам. По-добре да не ни заварват тук, когато пристигнат. Вдигаме лагера, момчета! Ей, девойки, облечете се и пребройте децата! Тръгваме, по-живо!

* * *

Когато спряха, за да пренощуват, Гералт реши да си изясни някои неясноти. Този път Золтан Чивай не беше седнал да играе гвинт, така че не беше трудно да го отведе настрани за откровен мъжки разговор. Гералт започна директно, без предисловия: