Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 52

— Имах четири листенца с вале, мислех, че ще им ги изтегля!

— Четири листенца друг път! Не можеш да си преброиш собствените карти! Не умувай толкова много, Стратън, това тук не ти е университет! Тук се играе на карти! Дори едно прасе може да спечели срещу майстор, ако му дойдат добри карти. Раздавай, Варда!

— Питка-камбани!

— Малка купа-кълбо!

— Като игра крал-кълбо, омаза нещата. Контра!

— Гвинт!

— Недей да спиш, Калеб! Има контра с гвинт! Какво обявяваш?

— Голяма купа-камбана!

— Пас. Хааа! И какво? Никой ли не гвинтува? Подвихте ли опашки, синковци? Ти си наред, Варда. Пърсифал, ако още веднъж му намигнеш, така ще те изтряскам по окото, че до зимата няма да можеш да мигнеш.

— Вале!

— Дама!

— Вземам я проклетата дама! Вземам я и — ха-ха — имам и сърца, пазя ги за тежки времена! Вале, ниска, висока…

— По дяволите! Който не си пази козовете, е задник! Кълба! А, Золтане? Нагласиха ли те?

— Видяхте ли го проклетия гном? Сега ще взема пръчката…

Преди Золтан да успее да се възползва от пръчката, от гората се разнесе див крясък.

Гералт скочи пръв. Изруга в движение, защото отново го прониза болката в коляното. Точно подире му се носеше Золтан Чивай, успял да вземе от фургона своя омотан с котешки кожи меч. Останалите джуджета и Пърсифал Шутенбах хукнаха след него, въоръжени с тояги, последен се мъкнеше Лютичето, разбуден от виковете. Отстрани, от гората, изскочиха Фигис и Мънро. Двамата захвърлиха кошниците с гъбите, хванаха тичащите деца и ги отведоха към фургона. Неясно откъде се появи Милва, като в движение сложи стрела на тетивата и посочи на вещера мястото, откъдето беше дошъл викът. Излишно беше. Гералт беше чул, видял и вече знаеше за какво става въпрос.

Крещеше едно от децата, луничаво деветгодишно момиче с плитки. Тя стоеше като забита в земята на няколко крачки от купчина изгнили стъбла. Гералт скочи, хвана я под мишниците, прекъсвайки дивия писък, и в същото време с крайчеца на окото си долови движение между стъблата. Бързо отстъпи и се натъкна на Золтан и неговите джуджета. Милва, която също беше видяла движението между клоните, опъна лъка.

— Не стреляй — изсъска той. — Вземи детето оттук. По-бързо! А вие се дръпнете назад. Само че спокойно. Никакви резки движения.

Отначало им се струваше, че помръдва един от изгнилите дънери, сякаш опитвайки се да се смъкне от нагрятата от слънцето купчина и да потърси убежище сред дърветата. Но при по-внимателно вглеждане се забелязваха нетипични за дънер елементи — преди всичко четири двойки тънки крака с изпъкнали стави, подаващи се от грозна, грапава и разделена на рачешки сегменти хитинова броня.

— Само спокойно — повтори тихо Гералт. — Не го провокирайте. Не се подлъгвайте по привидната му неподвижност. Не е агресивен, но е способен да се придвижва мълниеносно. Ако почувства заплаха, може да нападне, а против неговата отрова няма противоотрова.

Съществото бавно изпълзя напред върху дънера. Наблюдаваше хората и джуджетата, бавно въртейки разположените върху израстъци очи. И почти не се движеше. Чистеше краищата на лапите си, като поред ги вдигаше и старателно ги опипваше с впечатляващите си остри щипала.