Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 29
Анджей Сапковски
Това е доста странно, като се има предвид, че реалната война — а аз съм виждал няколко реални войни — от гледна точка на реда и организираността страшно прилича на обхванат от пожар бордей.
Кристално чистите води на Лента преливаха през прага с леко заоблена дъга, после падаха в шумна и кипяща каскада между черните като оникс скали, разбиваха се в тях и изчезваха в бялата пяна, от която се разливаха в широко корито, толкова прозрачни, че се виждаше всяко камъче в разноцветната мозайка на дъното, всяка зелена плитчица на танцуващите в потока водорасли.
Двата бряга бяха покрити с кожух от пача трева, в който се увиваха водни косове, гордо демонстриращи белите жаба на гърлата си. Храстите над водните косове бяха обагрени в преливащи се едно в друго зелено, бронзово и охра, и на фона на смърчовете изглеждаха като посипани със сребрист прашец.
— Наистина — въздъхна Лютичето. — Тук е красиво.
Огромна тъмна пъстърва се опита да прескочи през прага на водопада. За момент увисна във въздуха, изпънала плавници и мятайки опашка, после падна тежко в пяната на кипящия водовъртеж.
Разклонената лента на светкавица пресече тъмнеещото небе на юг, приглушеното ехо на далечен гръм премина по стената от дървета. Дорестата кобила на вещера затанцува, направи рязко движение с глава и се озъби, опитвайки се да изплюе мундщука. Гералт дръпна силно поводите, кобилата, все така танцувайки, отстъпи назад, като звънтеше с подкови по камъка.
— Хо! Хо! Хо! Видя ли, Лютиче? Проклета балерина! По дяволите, при първия удобен случай ще се отърва от това животно! Да пукна, ако не я сменя, ако ще и с магаре!
— И скоро ли мислиш, че ще ти падне такава възможност? — Поетът се почеса по сърбящия го от ухапвания на комари врат. — Дивият пейзаж на тази долина ни доставя несравнима с нищо естетическа наслада, но за разнообразие охотно бих надникнал в някоя не толкова естетична кръчма. Скоро ще стане седмица, откакто се наслаждаваме на романтичната природа, пейзажите и далечните хоризонти. Затъгувах по затворените пространства. Особено такива, в които поднасят топла храна и студена бира.
— Ще се наложи да тъгуваш още известно време. — Вещерът се обърна върху седлото. — Може би страданията ти ще бъдат смекчени от новината, че и аз тъгувам мъничко по цивилизацията. Нали знаеш, че стоях в Брокилон точно трийсет и шест дни. И нощи, по време на които романтичната природа ми изстудяваше задника, пълзеше по гърба ми и оросяваше носа ми… Пфу! Гадост! Няма ли най-накрая да престанеш с капризите, проклета кобило?
— Хапят я конските мухи. Гадините са станали ожесточени и кръвожадни, както винаги преди буря. На юг гърми и просвятква все по-често.
— Забелязах. — Вещерът погледна небето, удържайки разтанцувалата се кобила. — Вятърът също стана различен. Лъха на море. Времето ще се променя, определено. Да вървим. Подкарай този охранен скопец, Лютиче.
