Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 27

— Момент — прекъсна я Шеала де Танкарвил. — Едно място все пак остава празно. Коя трябва да бъде дванайсетата магьосница?

— Точно това ще стане първата задача, с която ще се заеме ложата — усмихна се тайнствено Филипа. — След две седмици ще ви кажа кой трябва да седне на дванайсетия стол. А после ще помислим заедно как да го осъществим. Моята кандидатура и тази личност ще ви шокира. Защото това не е обикновена личност, скъпи колежки. Тя е Смърт или Живот, Разруха или Възраждане, Ред или Хаос. Зависи от гледната точка.

* * *

Цялото село наизлиза от дворовете, за да наблюдава преминаването на бандата. Тузик излезе заедно с останалите. Имаше работа, но не можа да се сдържи. Напоследък много се говореше за Плъховете. Дори се носеше слух, че всичките са хванати и обесени. Обаче слухът беше фалшив — доказателството за това демонстративно и без да бърза преминаваше като на парад пред цялото село.

— Нагли злодеи — прошепна някой зад гърба на Тузик, но в тона се долавяше възхищение. — Вървят си насред селото…

— Нагласили са се, сякаш отиват на сватба…

— А конете им какви са! И нилфгардците нямат такива!

— Е, да, крадени! Плъховете вземат конете на всички. Сега конете лесно се продават. А най-хубавите ги оставят за себе си.

— Този най-отпред, вижте го, това е Гиселхер… Главатарят им.

— А до него, на кафеникавия кон, е онази елфка… Викат й Искра…

Иззад оградата изскочи едно куче и започна да лае, завирайки се между предните крака на кобилата на Искра. Елфката тръсна буйната грива на тъмните си коси, обърна коня си, наведе се силно и шибна кучето с камшика си. Псето изскимтя и се претърколи три пъти, а Искра се изплю върху него. Тузик изруга през зъби.

Застаналият отзад продължаваше да шепти и да сочи дискретно останалите Плъхове, яздещи бавно през селото. Тузик слушаше, защото се налагаше. Знаеше Слуховете и сплетните не по-зле от другите, без никакво усилие се досещаше, че онзи с разрошените, стигащи до раменете сламеноруси коси, който хрупаше ябълка, е Кайли, широкоплещестият е Асе, а онзи с късото кожухче — Реф.

Шествието приключваше с две девойки, яздещи една до друга и хванати ръка за ръка. По-високата, яхнала червеникавокафяв кон, беше остригана като след тиф, кафтанчето й беше разкопчано, под него се виждаше безупречно бяла дантелена блузка; огърлицата, гривните и обеците й хвърляха ослепителни отблясъци.

— Тази остриганата е Мистле… — чу Тузик. — Окичила се е с дрънкулки като новогодишна елха.

— Говори се, че е убила повече хора, отколкото са годините й.

— А другата? На пъстрия кон? Тази с меча на гърба?

— Казва се Фалка. От това лято е с Плъховете. Също не е цвете за мирисане…

Момичето, както прецени Тузик, не беше много по-голямо от собствената му дъщеря Миленка. Сивите коси на младата бандитка се подаваха на кичури изпод кадифената шапка, украсена с надменно поклащащ се сноп от фазанови пера. На шията й пламтеше копринена кърпа с цвета на мак, завързана на чудновата панделка.