Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 22

— Уважаема госпожо Асире — каза тя, — добре дошла в Монтекалво. Страшно се радваме, че приехте поканата ни.

— Направих го от любопитство — отговори с неочаквано приятен и мелодичен глас магьосничката от Нилфгард, машинално намествайки шапката си. Ръката й беше слаба, покрита с жълти петна, ноктите й бяха напукани и неравни, явно изгризани. — Изцяло от любопитство — повтори тя, — чиито последствия могат да се окажат фатални за мен. Моля за обяснения.

— Незабавно се заемам с тях — кимна Филипа, давайки знак на останалите магьоснички. — Но позволи ми първо да повикам проекциите на другите участници в събранието и всички да бъдат представени на останалите. Моля за малко търпение.

Магьосничките отново се хванаха за ръце, възобновявайки сливането. Въздухът в стаята зазвъня като обтегната струна, изпод кесоните на тавана отново се спусна свистяща мъгла, запълвайки помещението с блещукащи сенки. Над три от незаетите столове израснаха пулсиращи светли сфери, а вътре в сферите се мярнаха очертания на фигури. Първа се появи Сабрина Глевисиг с тюркоазена рокля с предизвикателно деколте и огромна ажурна изправена яка, създаваща красива рамка за фризираните и прихванати с диамантена диадема коси. До нея от млечнобелия блясък изникна Шеала де Танкарвил, облечена с черно кадифе, обшито с перли, и с шал от сребриста лисича кожа около врата. Магьосницата от Нилфгард облиза нервно тънките си устни. „Чакай да дойде Францеска — помисли си Трис. — Когато видиш Францеска, черен плъх такъв, очите ти ще изскочат.“

Францеска Финдабаир не ги разочарова. Нито с разкошната кървавочервена рокля, нито с гордата прическа, нито с рубиновото колие, нито с очите на сърна, подчертани от яркия елфически грим.

— Добре дошли на всички дами в замъка Монтекалво — каза Филипа. — Позволих си да ви поканя тук, за да обсъдим някои въпроси от сериозно значение. Съжалявам, че се срещаме във вида на телопроекции. Но в момента нито разделящото ни пространство, нито ситуацията, в която всички ние се намираме, не ни позволяват да се срещнем на живо. Аз съм Филипа Ейлхарт, владетелката на този замък. Като инициатор на срещата и домакин ще си позволя да представя всички. От дясната ми страна седи Маргарита Льоантил, ректор на Академията в Аретуза. Вляво от мен са Трис Мериголд и Кейра Мец от Карерас. По-нататък са Сабрина Глевисиг от Ард Карайг, Шеала де Танкарвил, пристигнала от Крейден, от Ковир. Францеска Финдабаир, известна също като Енид от Глеан, настоящата владетелка на Долината на цветята. И най-накрая, Асире вар Анахид от Виковаро в Нилфгардската империя. А сега…

— А сега аз си тръгвам! — извика Сабрина Глевисиг, сочейки с окичената си с пръстени ръка към Францеска. — Отиде твърде далеч, Филипа! Нямам намерение да седя на една маса с тази проклета елфка, дори и да е във вид на илюзия! Кръвта по стените и подовете в Гарщанг още не е засъхнала! А тази кръв я проля тя! Тя и Вилгефорц!

— Моля да се запази учтив тон. — Филипа се облегна и с двете си ръце на ръба на масата. — И хладнокръвие. Изслушайте това, което искам да ви кажа. За нищо повече не ви моля. Когато приключа, всяка от вас ще реши дали да остане, или да си тръгне. Проекцията е доброволна, може да се прекъсне във всеки момент. Единственото, за което моля, е онези, които решат да си тръгнат, да запазят срещата ни в тайна.