Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 20

Sor’ca. Сестричке. Така я наричаха онези, с които беше в приятелски отношения, когато искаха да изразят уважение и симпатия. Въпреки че бяха много, много зими по-стари от нея. Отначало тя беше за елфите просто Dh’oine, човек. После, когато вече им помагаше редовно, й казваха Aen Woedbeanna, „жената от гората“. Още по-късно, когато я опознаха добре, подобно на дриадите, започнаха да я наричат Милва или Каня. Истинското й име, което тя издаваше само пред най-близките, отплащайки се на подобни жестове от тяхна страна, не им се удаваше и го изговаряха като „Меаря“ с лека гримаса, сякаш то се асоциираше в езика им с нещо лошо. И веднага преминаваха на „sor’ca“.

— Накъде сте тръгнали? — Милва се загледа по-внимателно, но все така не забеляза нито ранени, нито болни. — До Осма миля? В Брокилон?

— Не.

Въздържа се от по-нататъшни разпити, защото познаваше елфите доста добре. Достатъчно й беше само да види неподвижните, застинали лица и преувеличеното, демонстративно спокойствие, с което елфите наместваха екипировката и оръжието си. Достатъчно й беше да погледне внимателно в дълбоките, бездънни очи. Знаеше, че отиват да се бият.

Небето на юг тъмнееше, смрачаваше се.

— А ти накъде си тръгнала, sor’ca? — попита Коинеах, после хвърли бърз поглед към преметнатото през гърба на коня козле и леко се усмихна.

— На юг — изрече студено тя, разсейвайки заблудата му. — Към Дришот.

Елфът спря да се усмихва.

— По човешкия бряг?

— Поне до Кеан Трейс — сви рамене тя. — При каскадите ще премина на брокилонската страна, защото…

Чу пръхтене на коне и се обърна. Към и без това необичайно многобройния отряд се присъединиха нови Scoia’tael. Милва познаваше още по-добре новопристигналите.

— Чиаран! — извика тихо тя, без да крие смайването си. — Торувел! Какво правите тук? Едвам успях да ви преведа до Брокилон, а вие отново…

— Ess’creasa, sor’ca — изрече със сериозен тон Чиаран аеп Деарб. Превръзката на главата му беше на петна от процеждащата се кръв.

— Така трябва — повтори след него Торувел, докато слизаше внимателно от коня, пазейки превързаната си ръка. — Пристигнаха новини. Не можем да стоим в Брокилон, когато всеки лък е важен.

— Ако знаех — нацупи устни тя, — нямаше да се мъча заради вас. Нямаше да си рискувам главата.

— Новините дойдоха едва вчера през нощта — поясни тихо Торувел. — Не можахме… Не можем в такъв момент да изоставим своите братя по оръжие. Не можем, разбери това, sor’ca.

Небето потъмняваше все повече и повече. Този път Милва отчетливо чу далечен гръм.

— Не язди на юг, sor’ca — каза Коинеах Де Рео. — Иде буря.

— А какво може да ми направи… — Тя се сепна и го погледна внимателно. — Ха! Значи такива новини са стигнали до вас? Нилфгардците, нали? Прехвърлят се през Яруга в Соден? Удрят Бруге? Ето защо сте тръгнали.

Той не отговори.

— Да, като в Дол Ангра — погледна го тя в тъмните очи. — Отново нилфгардският император ви използва, за да създавате суматоха с огън и меч в тила на хората. И после императорът ще сключи мир с кралете, а вас ще ви избият. Сами ще изгорите в огъня, който разпалвате.