Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 23

— Знаех си! — Сабрина направи толкова рязко движение, че за миг излезе от проекцията. — Тайна среща! Тайни договорки! Накратко казано — заговор! И мисля, че е ясно против кого. Подиграваш ли ни се, Филипа? Искаш да запазим всичко в тайна от нашите крале, от колегите, които не сметна за нужно да поканиш? А ето там седи Енид Финдабаир, царуваща в Дола на Блатхан с благоволението на Емхир вар Емрейс, владетелка на елфите, които активно и с оръжие в ръка подкрепят Нилфгард. Не стига това, но с изумление виждам, че в стаята има и магьосница от Нилфгард. Откога магьосниците от Нилфгард са се отказали от сляпото подчинение и робската сервилност към своите владетели? За какви тайни говорим тук? Щом тя е тук, значи е със знанието и съгласието на Емхир! По негова заповед! Като негови очи и уши!

— Възразявам — изрече спокойно Асире вар Анахид. — Никой не знае, че участвам в срещата. Помолиха ме да пазя тайна, обещах и ще си удържа на обещанието. Това е и в мой личен интерес. Защото ако всичко това излезе наяве, няма да си запазя главата. Тъй като на това се дължи сервилността на магьосниците в Империята. Могат да избират между сервилността и ешафода. Поех риск. Възразявам против обвинението, че съм тук като шпионин. Мога да го докажа само по един начин: чрез собствената си смърт. Достатъчно ще е да се наруши спазването на тайната, за която призовава госпожа Ейлхарт. Достатъчно ще е новината за нашата среща да излезе извън тези стени, и ще загубя живота си.

— За мен разгласяването на тайната също би имало неприятни последствия — усмихна се очарователно Францеска. — Имаш отлична възможност да си отмъстиш, Сабрина.

— Ще си отмъстя по друг начин, елфке. — Черните очи на Сабрина опасно припламнаха. — Ако тайната излезе наяве, няма да е по моя вина или непредпазливост. В никакъв случай не по моя!

— Намекваш ли за нещо?

— Разбира се — намеси се Филипа Ейлхарт. — Разбира се, че Сабрина намеква. Тя тънко намеква на дамите за моето сътрудничество със Сигизмунд Дийкстра. Сякаш самата тя не е имала контакти с разузнаването на крал Хенселт!

— Има разлика — промърмори Сабрина. — Аз не съм била три години любовница на Хенселт! Още по-малко пък негова шпионка!

— Достатъчно! Млъкни!

— Подкрепям — обади се неочаквано Шеала де Танкарвил. — Млъкни, Сабрина. Стига сме дрънкали за Танед, за шпионски и извънбрачни афери. Не дойдох, за да участвам в спорове и да слушам взаимни упреци и обиди. Също така не съм заинтересована и от ролята на арбитър — ако сте ме повикали с тази цел, трябва да ви кажа, че е било напразно. Всъщност, подозирам, че участието ми в срещата при всички случаи е напразно, че губя време за сметка на изследователската си работа. Но ще се въздържа от предположения. Предлагам най-сетне да дадем думата на Филипа Ейлхарт. В края на краищата трябва да узнаем целта и причината на това събиране. Да разберем ролята, която трябва да изпълним. Тогава без излишни емоции ще решим дали да продължим представлението или да спуснем завесите. Дискретността, за която ни помолиха, естествено, обвързва всички ни. Що се отнася до последствията за недискретните — аз, Шеала де Танкарвил, ще се заема лично с този проблем.