Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 21
Анджей Сапковски
— Огънят пречиства. И закалява. Трябва да се премине през него.
— На мен ми е по-скъп друг огън. — Милва побутна козела и го хвърли на земята, в краката на елфите. — Такъв, който пращи под шиша. Вземете го, за да не отслабнете от глад по време на похода. На мен вече не ми трябва.
— Няма ли да тръгнеш на юг?
— Ще тръгна.
„Ще тръгна — помисли си тя, — ще тръгна бързо. Трябва да предупредя този глупав вещер, да му кажа в каква каша се забърква.“
— Недей,
— Престани, Коинеах.
— От юг идва буря — повтори елфът. — Идва голяма буря. И голям огън. Скрий се в Брокилон, сестричке, не тръгвай на юг. Ти направи за нас много, сега вече не можеш да направиш повече. И не си длъжна. А ние сме длъжни.
Въздухът беше тежък и плътен.
Телепроекционното заклинание беше много сложно, трябваше да го произнасят заедно, съединили дланите си и мислите си. Оказа се, че дори и тогава усилията са неимоверни. А и разстоянието не беше малко. Стиснатите клепачи на Филипа Ейлхарт трепереха, Трис Мериголд дишаше тежко, на високото чело на Кейра Мец беше избила пот. Само върху лицето на Маргарита Льоантил не се забелязваше умора.
В оскъдно осветената стая изведнъж стана много светло, тъмната ламперия на стената се покри с мозайка от отблясъци. Над кръглата маса увисна блещукащо с млечнобяла светлина кълбо. Филипа Ейлхарт довърши заклинанието и кълбото се спусна отсреща, към един от дванайсетте наредени около масата столове. Във вътрешността на кълбото се появи неясна фигура. Изображението трепереше, проекцията не беше особено стабилна. Но бързо ставаше все по-ясна.
— Дяволска работа — измърмори Кейра, бършейки челото си. — Нима на онези там, в Нилфгард, не са им познати нито „гламурът“, нито разкрасяващите магии?
— Явно не — отговори Трис със свити устни. — За модата май също не са чували нищо.
— И за нищо, наподобяващо грим — каза тихо Филипа. — А сега млъкнете, момичета. И не я зяпайте. Трябва да стабилизираме проекцията и да приветстваме гостенката ни. Помогни ми, Рита.
Маргарита Льоантил повтори формулата на заклинанието и жеста на Филипа. Изображението потрепна няколко пъти, изгуби мъгливата си неустойчивост, контурите и цветовете се изостриха. Сега магьосничките можеха да разгледат по-добре фигурата, намираща се от отсрещната страна на масата. Трис прехапа устни и намигна многозначително на Кейра.
Жената от проекцията имаше бяло лице с нездрава кожа, безцветни, безлични очи, тънки устни и леко крив нос. Носеше странна, конусовидна и леко измачкана шапка. Изпод меката й периферия падаха тъмни коси, които не изглеждаха особено чисти. Впечатлението за непривлекателност и запуснатост се подсилваше от черната, свободна и безформена дреха, обшита на раменете с раздърпана сребърна нишка. Бродерията изобразяваше полумесец, заобиколен от звезди. Това беше единственото украшение на нилфгардската магьосница.
Филипа Ейлхарт се изправи, стараейки се да не демонстрира прекалено бижутата си, дантелите и деколтето.
