Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 18

— Те не са се провинили пред вас, следователно не вие сте тези, които трябва да ги накажат. Император Емхир ще докаже искреността на желанието си за раздаване на правосъдие, което, както казахте, е fundamentum regnoium⁷, като ни предаде престъпниците.

— Не може да се отрече справедливостта на вашето искане — призна Шилард Фиц-Йостерлен, изобразявайки смутена усмивка. — Обаче тези лица ги няма в Империята, to primo⁸. Secundo⁹, дори и да са попаднали там, то съществува impediment¹⁰. Екстрадирането се извършва по съдебно решение, в дадения случай обявено от императорския съвет. Имайте предвид, Ваше Величество, че скъсването на дипломатически отношения от страна на Редания е враждебен акт и трудно може да се разчита, че съветът ще гласува за екстрадирането на лица, търсещи убежище, ако това екстрадиране бъде поискано от неприятелска държава. Това би бил безпрецедентен случай… Освен ако…

— Ако какво?

— Ако не се създаде прецедент.

— Не разбирам.

— Ако кралство Редания се съгласи да предаде на императора негов поданик, арестуван тук като обикновен престъпник, императорът и неговият съвет биха имали основание да се отплатят за този жест на добра воля.

Дийкстра мълча дълго, създавайки впечатление, че дреме или размишлява.

— За кого става въпрос?

— Името на престъпника… — Посланикът се направи, че се опитва да си спомни, после отвори папката за документи, облицована с козя кожа. — Извинявайте, memoria fragilis est¹¹… Ето го. Някой си Кахир Мавр Дифрин аеп Кеалах. Доста престъпления му се водят. Търси се за убийство, дезертьорство, raptus puellae¹², изнасилване, кражба и фалшифициране на документи. Избягал е през граница, за да се скрие от гнева на императора.

— В Редания? Далечен път е избрал.

— Ваше Величество — леко се усмихна Шилард Фиц-Йостерлен — не ограничава интересите си само до Редания. Не се съмнявам, че ако престъпникът бъде хванат в някое от кралствата, които са в съюз с Редания, Ваше Величество би узнал и би докладвал на някой от многобройните си… приятели.

— Как казахте, че е името на този престъпник?

— Кахир Мавр Дифрин аеп Кеалах.

Дийкстра мълча дълго, правейки се, че рови в паметта си.

— Не — каза най-накрая. — Не е хванат никой с такова име.

— Наистина ли?

— Моята memoria никога не fragilis в такива случаи. Съжалявам, Ваше Превъзходителство.

— Аз също — отговори студено Шилард Фиц-Йостерлен. — Особено като се има предвид, че при такива условия взаимното екстрадиране на престъпници изглежда невъзможно. Няма да отегчавам повече Ваше Величество. Желая ви здраве и успехи.

— И аз на вас. Сбогом, Ваше Превъзходителство.

Посланикът излезе, като направи няколко доста сложни церемониални поклона.

— Целуни ме по семпитернума¹³, умнико — промърмори Дийкстра, скръствайки ръце на гърдите си. — Ори!

Секретарят, почервенял от дълго сдържаната кашлица, се измъкна иззад пердето.

— Филипа все още ли е в Монтекалво?

— Да, кхъ-кхъ. И с нея са госпожите Льоантил, Мериголд и Мец.

— След ден-два може да избухне война, всеки момент границата на Яруга ще пламне, а те са се затворили в някакъв див замък! Вземи перото и пиши: „Любима Фил…“ О, по дяволите!