Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 185

— Дим — каза тя кратко.

— Не виждам.

— Подуши.

Обонянието не я беше подвело — миризмата на дим беше слаба. Това не можеше да е дим от пожар. Гералт установи, че този дим мирише приятно. Идваше от огън, на който се пече нещо.

— Ще заобиколим ли? — попита тихо Милва.

— Първо ще хвърлим един поглед — каза вещерът, като слезе от кобилата и подаде юздата на Лютичето. — Не е зле да знаем какво заобикаляме. И кой е останал зад гърба ни. Ела с мен. А другите нека почакат в седлата. Бъдете внимателни.

От храстите на края на гората се откри изглед към обширно сечище и наредени на равни купчини отсечени дървета. Тънката струя дим се вдигаше някъде измежду купчините. Гералт се поуспокои — в полезрението им нищо не помръдваше, а между купчините имаше твърде малко място за голяма група хора. Милва също забеляза това.

— Няма коне — прошепна тя. — Това не е армия. Дървари, струва ми се.

— На мен също. Но ще отида да проверя. Скрий се.

Когато той се приближи крадешком, чу гласове. Приближи се. И страшно се учуди. Но слухът не го беше подвел.

— Половин пирог-кръг!

— Малка купа-звънец!

— Гвинт!

— Пас!

— Присъединявам се! Вист! Покажи! О, пфу!

— Ха-ха-ха! Вале с ниски! Загази! Бая ще се озориш, трябваше да си пазиш малката купа!

— Ще видим. Играя валето. Какво, взе ли? Ех, Язон, изигра го като последния новак!

— Защо не игра дамата, нещастник! Като ще взема пръчката…

Може би вещерът щеше да продължи да дебне — в края на краищата, гвинт можеше да играе кой ли не, пък и Язон не е от редките имена. Но измежду възбудените гласове на картоиграчите изведнъж се промъкна едно добре познато цвърчене:

— Ма-а-амка му!

— Здравейте, момчета! — Гералт излезе иззад купчината дърва. — Радвам се да ви видя. При това сте в пълен състав, даже и с папагала.

— По дяволите! — От смайване Золтан Чивай изпусна картите, след което толкова бързо скочи на крака, че застаналият върху рамото му Фелдмаршал Дуда заудря с криле, и извика уплашено: — Проклет да съм, това е вещерът! Или е мираж? Пърсифал, виждаш ли същото, което и аз?

Пърсифал Шутенбах, Мънро Бруис, Язон Варда и Фигис Мерлуцо заобиколиха Гералт и здравата му смачкаха дясната ръка с ръкостисканията си. А когато иззад купчините от дърва се появи и останалата част от дружината, буйната радост се усили още повече.

— Милва! Регис! — завика Золтан, прегръщайки всички подред. — Лютичето — жив, макар и с превръзка на главата! И какво ще кажеш, загубен музиканте, за поредната мелодраматична баналност? Така става в живота, това не ти е поезия! И знаеш ли защо? Защото не се поддава на критика!

— А къде е Калеб Стратън? — огледа се Лютичето.

Джуджетата веднага млъкнаха и посърнаха.

— Калеб — каза най-накрая Золтан, подсмърквайки — спи в земята, под една бреза, далеч от любимите си върхове и планината Карбон. Когато Черните ни застигнаха при Ина, той тичаше твърде бавно, не успя да достигне гората… Удариха го с меч по главата, а когато падна, го прободоха с копие… Е, по-весело, де, ние вече го оплакахме, стига толкова! Трябва да се радваме. Ето, вие сте се измъкнали всичките от суматохата в лагера. Ха, даже дружината се е увеличила, както виждам.