Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 166

— За какво изобщо говорим? — избухна Сабрина. — За да може някой просто да намери телепортала в кулата, за да може просто да успее да го види, трябва да използва магия от четвърта степен. А за да се приведе порталът в действие, са необходими свръхмагически способности! Не знам дали дори Вилгефорц би могъл да го направи, да не говорим за някаква петнайсетгодишна девойка. Как може дори да се предположи нещо такова! Каква според вас е тази девойка? Какво толкова има в нея?

* * *

— Нима е толкова важно какво има в нея, господин Бонхарт? — провлачи Стефан Скелен, наричан Кукумявката, коронер на император Емхир вар Емрейс. — И дали изобщо в нея има нещо? За мен е важно изобщо да я няма. И ще ви платя сто флорена, за да стане така. Ако толкова ви се иска, проверете какво има в нея, след като я убиете или преди това — ваша воля. Но цената няма да се увеличи, дори и да намерите нещо, предупреждавам ви съвсем сериозно.

— А ако я доставя жива?

— Също не.

Огромният на ръст, но мършав като скелет мъж, наричан Бонхарт, засука с пръсти мустака си. С другата си ръка постоянно се подпираше върху меча, сякаш искаше да скрие от очите на Скелен релефа върху ръкохватката.

— Да донеса ли главата й?

— Не — намръщи се Кукумявката. — За какво ми е главата й? За да я консервирам в мед?

— Като доказателство.

— Ще повярвам на думата ви. Вие сте известен, Бонхарт, като стабилен човек.

— Благодаря ви за доверието. — Ловецът на глави се усмихна, а Скелен, който беше дошъл с двайсет въоръжени свои хора, чакащи го пред кръчмата, почувства как го побиват тръпки. — Уж така би трябвало да бъде, а рядко се среща. Трябва непременно да отнеса главите на всички Плъхове на господин барона и на господата Варнхагенови, иначе няма да платят. Ако главата на Фалка не ви трябва, мисля, че няма да имате нищо против, ако я добавя към останалите за пълен комплект?

— За да получите още една награда за нея? А професионалната етика?

— Уважаеми господин Скелен — присви очи Бонхарт, — аз вземам парите не за убиването, а за услугата, която правя с това убийство. А тази услуга ще я окажа и на вас, и на Варнхагенови.

— Логично — съгласи се Скелен. — Постъпете както намерите за добре. Кога мога да ви очаквам, за да получите наградата си?

— Скоро.

— Тоест?

— Плъховете се движат по Бандитския път, смятат да презимуват в планините. Аз ще им пресека пътя. Двайсет дни, не повече.

— Сигурен ли сте в маршрута им?

— Били са при Фен Аспра, там са ограбили един обоз и двама търговци. Вилнели са при Тифи. През нощта са нахълтали в Друи, за да потанцуват на селския празник. Най-накрая са наминали и през Лоредо. В Лоредо Фалка е убила един човек. И то по такъв начин, че там все още говорят за това и скърцат със зъби. Затова и питам какво толкова има в тази Фалка.