Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 165

— Нищо, господине. — Ленеп наведе глава. — Веднага щом получихме донесението, хукнахме към замъка. Но вече беше късно. Всичко беше изгоряло. Огън с ужасна сила. Несъмнено магически. Не знам защо…

— А аз знам. Пожарът е устроен не от Вилгефорц, а от Риенс или от друг слуга на магьосника. Вилгефорц не би допуснал грешка, не би ни оставил нищо, освен сажди по стените. Да, той знае, че огънят пречиства… и заличава следите.

— Вярно, заличава ги — промърмори Ленеп. — Няма никакви доказателства, че Вилгефорц изобщо е бил тук…

— Тогава изфабрикувайте такива доказателства. — Дийкстра отмести кърпичката от лицето си. — Да ви уча ли как се прави това? Знам, че Вилгефорц е бил тук. Нищо ли не е оцеляло в подземията, освен труповете? Какво има там, зад онази желязна врата?

— Елате, господине. — Агентът взе факела от ръцете на един от помощниците. — Ще ви покажа.

Нямаше съмнение, че магическият пожар, предназначен да изпепели всичко, намиращо се в подземията, беше започнал именно тук, в просторното помещение зад желязната врата. Грешката в заклинанието доста беше объркала плана, но си личеше, че и без това пожарът е бил бурен и силен. От огъня бяха пламнали рафтовете с книги, заемащи една от стените, стъклените съдове също бяха пламнали и се бяха разтопили. Всичко се беше превърнало в еднородна воняща субстанция. Единственото, останало непокътнато, беше маса с железен плот и две зазидани в пода кресла със странна форма. Странна, но не оставяща съмнение в тяхното предназначение.

— Конструирани са така — преглътна Ленеп, сочейки креслата и прикрепените към тях ремъци, — че да държат… краката… разтворени. Широко разтворени.

— Кучи син — процеди през стиснатите си зъби Дийкстра. — Проклет кучи син…

— В канала под дървеното кресло — продължи тихо агентът — намерихме следи от кръв, урина и изпражнения. Стоманеното кресло е по-ново, едва ли някога е било използвано. Не знам какво да мисля…

— А аз знам — каза Дийкстра. — Стоманеното е било създадено специално за някой по-особен. За някой, когото Вилгефорц е подозирал, че притежава изключителни способности.

* * *

— Изобщо не подценявам Дийкстра и неговото разузнаване — каза Шеала де Танкарвил. — Знам, че за да бъде открит Вилгефорц, е необходимо време. Обаче, като оставим настрана мотива за личното отмъщение, който явно е завладял някои от дамите, ще си позволя да отбележа, че не е сигурно, че точно Вилгефорц е хванал Цири.

— Ако не е Вилгефорц, тогава кой? Тя беше на острова. Както разбирам, никоя от нас не я е телепортирала оттам. Не е при Дийкстра, не е при никой от кралете, знаем това със сигурност. И не намерихме тялото й в развалините на Кулата на Чайката.

— Тор Лара — изрече бавно Ида Емеан — някога е криела в себе си много мощен портал. Изключвате ли вероятността девойката да е избягала от Танед с помощта на този портал?

Йенефер затвори очи, впивайки нокти в главите на сфинксовете на подлакътниците. „Само спокойно — помисли си тя. — Само спокойно.“ Усети върху себе си погледа на Маргарита, но не вдигна глава.

— Ако Цири е проникнала в телепортала на Тор Лара — обади се с леко променен глас ректорът на Аретуза, — опасявам се, че може да забравим за нашите планове и проекти. Боя се, че може и никога вече да не видим Цири. Несъществуващият вече портал на Кулата на Чайката беше повреден, изкривен. Смъртоносен.