Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 164

— Значи ни се предоставя прекрасна възможност — възкликна възбудено Кейра Мец — да намерим Цири и същевременно да се доберем до Вилгефорц! Да подпалим земята под задника му!

— За да го направим, първо трябва да издирим убежището на Вилгефорц — каза Шеала де Танкарвил, магьосницата от Ковир, към която Йенефер никога не беше изпитвала особена симпатия. — А засега това не се е удало на никой. Дори на някои седящи на нашата маса дами, които не са пестили нито усилия, нито време, нито изключителните си способности.

— Вече са намерени две от многобройните убежища на Вилгефорц — отговори студено Филипа Ейлхарт. — Дийкстра търси усилено останалите, и на ваше място не бих избързвала да го подценявам. Понякога там, където магията се проваля, шпионите и информаторите се справят.

* * *

Един от придружаващите Дийкстра агенти погледна в килията, отстъпи уплашено назад, допря гръб до стената и пребледня като платно. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще изгуби съзнание. Дийкстра си отбеляза мислено, че трябва да премести женчото на канцеларска работа. Но беше достатъчно самият той да погледне в килията, и веднага си промени мнението за служителя си. Стомахът му подскочи към гърлото. Но за да не се компрометира пред подчинените си, той бавно извади от джоба си напарфюмираната си носна кърпичка, сложи я върху носа и устата си и се наведе над голото тяло, проснато върху каменния под.

— Коремът и утробата са били разсечени — постави той диагнозата си, стараейки се да говори спокойно и студено. — Много умело, с хирургическа точност. Измъкнали са плода от девойката. Направили са го, докато е била още жива. Но не тук. Всички ли са в такова състояние? Ленеп, на теб говоря.

— Не… — потрепери агентът, откъсвайки поглед от трупа. — На другите са им били строшени вратовете с гароти. Те не са били бременни… Но всичките са разпорени.

— Колко общо намерихте?

— Освен тази — четири. Не успяхме да разпознаем нито една.

— Не е вярно — изрече иззад кърпичката Дийкстра. — Аз вече разпознах тази. Това е Джоли, малката дъщеря на граф Лание. Тази, която преди една година изчезна безследно. Огледай останалите.

— Някои са засегнати от огъня — каза Ленеп. — Трудно ще е да се разпознаят… Но, господине, освен това… Намерихме…

— Говори, де, престани да пелтечиш.

— В онзи кладенец — агентът посочи зееща в пода дупка — има кости. Много кости. Още не сме успели да ги извадим и да ги изследваме, но се обзалагам, че всичките ще се окажат кости на млади девойки. Ако помолим магьосниците, може би ще успеем да ги разпознаем… И да съобщим на родителите, които все още търсят изчезналите си дъщери…

— В никакъв случай. — Дийкстра рязко се обърна. — Нито дума за това, което е намерено тук. Никому. Най-малко пък на магиците. След това, което видях тук, вече им нямам доверие. Ленеп, огледани ли са внимателно горните равнища? Намерено ли е нещо, което може да ни е от полза?