Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 163

— Поправка — вметна Сабрина Глевисиг. — Това го иска не Емхир, а нилфгардските магьосници. Само те са могли да открият гена и да обяснят на Емхир значението му. Мисля, че присъстващите тук нилфгардски дами няма да откажат да потвърдят това и да изяснят своята роля в интригата.

— Изумява ме — не издържа Фрингила — тенденцията събралите се тук дами да търсят нишките на интриги в далечен Нилфгард, когато по всичко личи, че трябва да търсите заговорниците и предателите много по-близо до вас самите.

— Колкото пряма, толкова и точна забележка. — Шеала де Танкарвил възпря с остър поглед готвещата се да възрази Сабрина. — Информацията за Старата кръв е достигнала до Нилфгард чрез нас, всичко показва, че е така. Или забравихте за Вилгефорц?

— Аз — не. — В черните очи на Сабрина за миг припламна огънят на омразата. — Аз не съм забравила!

— И неговият ред ще дойде — озъби се зловещо Кейра Мец. — Но засега не става въпрос за него, а за това, че Цири, толкова важната за нас Стара кръв, е в ръцете на Емхир вар Емрейс, императорът на Нилфгард.

— В ръцете на императора няма нищо — заяви спокойно Асире, хвърляйки поглед на Фрингила. — Намиращата се в Дарн Рован девойка няма никакви извънредни гени. Тя е обикновена до баналност. Несъмнено това не е Цири от Цинтра. Не е девойката, която императорът търсеше. А той търсеше онази, която носи гена. Дори се е сдобил с къдрица от косата й. Изследвах тази коса и открих нещо, което не можех да разбера. Но сега вече го разбирам.

— Значи Цири не е в Нилфгард — изрече тихо Йенефер. — Не е там.

— Не е там — потвърди сериозно Филипа Ейлхарт. — Измамили са Емхир. Подхвърлили са му двойничка на Цирила. Аз самата узнах това едва снощи. Но ме радва искреността на госпожа Асире. Това показва, че ложата ни вече функционира.

* * *

Йенефер с усилие сдържаше треперенето на ръцете си. „Само спокойно — повтаряше си тя, — само спокойно, не се издавай, чакай подходящия момент. И слушай, слушай, събирай информация. Сфинкс. Бъди сфинкс.“

— И стигаме до Вилгефорц — удари Сабрина с длан по масата. — Не Емхир, а Вилгефорц, този очарователен, благопристоен подлец! Изиграл е и Емхир, и нас!

Йенефер се успокояваше, като дишаше дълбоко. Асире вар Анахид, магьосницата от Нилфгард, очевидно чувстваща се неуютно в тясната, плътно прилепнала рокля, разказваше за някакъв млад нилфгардски дворянин. Йенефер знаеше за кого става въпрос и неволно стискаше юмруци. Черният рицар с крилатия шлем, кошмарът в сънищата на Цири… Тя усещаше върху себе си погледите на Францеска и Филипа. Трис, чийто поглед тя се опитваше да срещне, избягваше нейния. „По дяволите — помисли си Йенефер, с усилие придавайки си равнодушно изражение, — ама че загазих. В какъв проклет капан вкарах девойката… Как сега ще погледна вещера в очите…“