Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 209

По-добре да не пипа нищо по контролното табло. Може и да отлети.

Погледна към тълпата хора на около триста ярда. Продължаваха да си седят, сякаш бяха препарирани.

За миг и той се почувства така. Но може би това беше просто реакция след битката.

Нещо в кораба работеше! Проследи вибрациите с ръка. Това, което бе взел за оръдие не бе само оръдие. Имаше две части, разположени една върху друга. От „дулото“ на горната излизаше някакво сияние.

Летаргията, която почувства, се засили.

Добре де, всичко което върви, все трябва да се захранва отнякъде. Къде беше енергийният кабел? Под контролното табло забеляза един голям и дебел. Водеше към акумулатор.

Отзад в кораба имаше намотано въже. Джони завърза единия му край за кабела точно над входа към акумулатора. Отдалечи се, закрепи се здраво и дръпна с все сила.

Кабелът се откъсна от акумулатора.

Избухнаха ярки искри.

Едновременно се случиха три неща. Корабът спря да вибрира. Летаргията на Джони отведнъж изчезна. Всички хора от събралото се множество припаднаха. Просто паднаха на земята и останаха да лежат там.

Джони завърза кабела далеч от акумулатора, за да не може пак да направи връзка и хукна към тълпата.

Като мина край самолета, немският помощник пилот се опитваше да излезе през вратата. Извика нещо, но Джони не го чу.

Като стигна до хората, Джони видя един от Координаторите, който се опитваше да се изправи на колене. Другите също бяха започнали да се размърдват. Наоколо имаше разхвърляни знамена, музикални инструменти и всякакви неща, които бяха подготвили за празненството след посрещането.

Устата на Координатора се движеше и Джони помисли, че вероятно си е загубил гласа. Не чуваше абсолютно нищо. Обърна и видя, че се е приземил един от ескортиращите самолети. И това не беше чул.

Изведнъж се сети, че това е заради каската на Иван. Разкопча каишката и махна големите подплънки за ушите.

— …и как дойдохте тук? — говореше Координаторът.

— Със самолет! — малко остро каза Джони. — Това там е моят самолет!

— А онова същество на земята — Координаторът посочи към завързания толнеп. — Как се е озовало там?

Джони бе раздразнен. Цялата тази стрелба и гоненица… Сети се: никой от тези хора не е видял нищо от случилото се.

Бяха объркани и притеснени. Тримата вождове на племената се приближиха и се поклониха, разстроени. Бяха се „посрамили“. Бяха замислили достойно посрещане — със знамена, с музика, а той вече бе кацнал. Молеха да ги извини…

Координаторът се опитваше да отговори на въпросите на Джони. Не, не бяха забелязали нищо странно. Бяха се събрали да го чакат още след изгрев слънце, а ето той вече е тук и трябва да е поне девет сутринта… какво? Два следобед? Не, не може да бъде. Я да видя часовника ти!

Искаха веднага да започнат с церемонията по посрещането, макар да не се чувстваха много добре. Джони каза на Координаторите да го поотложат за малко и грабна предавателя.