Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 210
Л. Рон Хабърд
По локалното радио съобщи на двата самолета, които още бяха във въздуха, да следят много внимателно корабите в орбита. След това превключи на планетарен обхват, като естествено знаеше, че може да го чуят посетителите. Свърза се със сър Робърт в Африка.
— Птичките се опитаха да попеят тук — каза Джони. Нямаха определен код, а им трябваше. Но и с това трябваше да се задоволи. — Сега всичко е наред. Но нашия приятел Иван трябва да има таван в новата си дупка. Разбираш ли?
Робърт Лисицата разбра. Джони искаше да осигурят въздушна охрана на руската база и сър Робърт веднага щеше да се заеме със задачата.
— Накарай оркестъра ни да изпълнява баладата на Суенсон — каза Джони. Такава шотландска балада нямаше. Забрана за радио връзка на планетарен обхват, ако обичате. Щом посетителите са знаели, че той ще идва тук, значи засичат вълните им. — Може аз да изсвиря една две мелодии, но другите да свирят баладата на Суенсон.
Изключи предавателя. Ситуацията бе по-опасна, отколкото предполагаше. За всички хора на планетата.
Само той беше „глух“. Само той успя да действа. Значи това оръдие е излъчвало високо честотна звукова вълна, която е предизвиквала парализа. Така значи ловяха роби толнепите.
4
Пилотът от ескорта, който току що бе кацнал, също не бе разбрал какво се бе случило и се опитваше да обясни на Координатора, който не говореше немски. Джони попита немеца дали е записал станалото и той каза, че всичко е записано. Джони обясни и на двамата, съответно на английски и на психлоски, че на носа на скрития ей там кораб е имало устройство, което е причинило всичко. Най-добре да заведат всички хора в някоя стая и да им покажат записите от дисковете, за да не мислят, че мястото гъмжи от дяволи. Нека ги успокоят. Посрещането може да се отложи за по-късно.
Тълпата тръгна след Координатора към една сграда. Джони отиде до толнепа.
Съществото бе дошло в съзнание. Без маската очите му изглеждаха слепи. Виждаха на различни светлинни вълни и маската служеше като коректорен филтър. Джони се огледа, намери маската и като се пазеше от отровните зъби на съществото, пусна маската върху лицето му. То се опита да го ухапе.
Джони се дръпна назад и каза:
— Сега ще започнем с твоя разказ, дългата и тъжна история на твоята младост, как обстоятелствата са те подтикнали към престъпления и как съдът те е довел до този плачевен край.
— Подиграваш ми се! — излая толнепът.
— А, — каза Джони — значи говориш психлоски. Много добре. Продължи своя разказ.
— Нищо няма да ти кажа!
Джони се огледа. Хубаво се падаше от върха на огромния палат долу на равното. Внимателно си избра едно място от двореца и му го посочи:
— Ще те занесем там горе и ще те пуснем. Виждаш ли палата?
Толнепът се изсмя.
— Няма да получа и една драскотина!
Джони помисли малко.
— Всъщност ние не сме ти врагове, тъй че ще свържа един кабел, който измъкнах от кораба ти, ще поставя дистанционно управление и ще те изпратя обратно на бойния кораб от клас Валкор.
Толнепът мълчеше. Но беше нащрек.
— Ами май е най-добре да се заема с дистанционното управление.