Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 207

Да, в далечния край на парка имаше малка тълпа хора. Повечето бяха облечени в кожи, а някои в жълти одежди. Имаше много място за кацане и Джони остави помощник пилота да приближи самолета до основите на някогашна сграда и да го приземи. Огромният древен палат се издигаше от дясно, тълпата бе на около стотина ярда пред самолета, а древната руина бе на около двеста ярда отзад.

Джони откопча предпазния колан и леко отвори вратата.

Тълпата просто си седеше там. Имаше около двеста човека, може би малко повече. Не се втурнаха напред. Не го приветстваха. Е, помисли си Джони, човек не може да бъде известен навсякъде.

Дръжката на АК 47 се закачи на пулта за управление и той го повдигна, отвори широко вратата и скочи на земята. Обикновено помощник пилота се местеше на пилотското място и затова Джони обърна поглед към него. Немецът просто си седеше и гледаше вторачено напред.

Джони пак погледна тълпата. Никой не помръдваше напред. Никой изобщо не мърдаше. Странно. Бяха точно пред парка, на около сто ярда. Разпозна трима Координатори. Те също не помръдваха, сякаш бяха пуснали корени.

Приличаха на хора, срещу които някой е насочил оръжие.

Инстинктът му на горски човек го накара да се завърти и погледне зад самолета, където на двеста ярда се намираше срутената постройка.

Три фигури тичаха към него с оръжия в ръце.

Бяха сиви. Размерите им бяха приблизително колкото човешките. На лицата си имаха големи маски.

Толнепи!

Бързо скъсяваха разстоянието. Оставаха им само седемдесет и пет ярда.

Джони понечи да извади оръжието от колана си и осъзна, че държи АК 47. Наведе се, зареди го бързо и изпрати един откос към тичащите фигури.

Те спряха, сякаш се изненадаха. След това продължиха към него, тичайки приведени.

Патроните на АК 47 не успяха да ги спрат.

Толнепи! Какво знаеше за толнепите? Беше чел психлоския наръчник само преди няколко дни. Очите! Бяха полуслепи и без маски не можеха да виждат.

Джони натисна лоста за единичен изстрел.

Приближаваха, най-близкият бе на около петдесет ярда, а най-далечният на шейсет.

Джони се опря на едно коляно. Прицели се. Стреля в маската на най-далечния. След това се прехвърли на втория. Прицели се в маската. Стреля.

Отне му твърде много време.

Първият едва не го връхлетя.

Зъби!

Маска!

Нямаше време да стреля.

Скочи напред и заби дулото на АК 47 в лицето на толнепа.

Завърши движението с удар с дръжката.

Толнепът не падна, но залитна.

Отровни зъби. Не биваше да се приближава прекалено.

Джони отскочи назад, като премести оръжието в лявата си ръка и извади от колана лъчевия пистолет.

Натисна спусъка и задържа пръста си. Беше регулиран на къс обхват. Силните удари повалиха толнепа на земята.

Джони се приближи, без да спира да стреля. Лъчевият пистолет буквално залепяше толнепа за земята. Вдигаха се облаци прах и му попречиха да вижда добре.

Пистолетът не бе нагласен на „пламък“. Но самата сила бе повалила толнепа на земята. Маската му се бе разместила. Странните очи бяха сякаш от стъкло. Завъртяха се навътре в главата. Явно бе изгубил съзнание.