Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 208

Другите! Къде бяха другите? Единият бягаше обратно към останките на двореца, очевидно не можеше да се ориентира. Другият се опитваше да стигне до нещо, което беше сред развалините на сградата. Джони забеляза яркия нос на космически кораб, който стърчеше от скривалището си в някаква вдлъбнатина.

Вторият се опитваше да стигне до кораба!

Джони скочи в кабината и извади от задната част един автомат, а АК 47 захвърли вътре.

Скочи на земята и пак коленичи, застана неподвижно и изстреля един единствен добре премерен изстрел към толнепа, който се опитваше да се добере до кораба си. Никакъв ефект!

Джони нагласи копчетата на „пламък“ и „максимум“. Толнепът бе вътре в разрушената сграда, почти до самия кораб.

Джони се прицели и натисна спусъка.

Толнепът избухна в пламъци!

Обърна се към другия, прицели се и пак стреля. Проблясък в момента на улучването и миг след това толнепът се подпали, тъй като собствената му пушка експлодира.

Джони хвърли поглед към кораба. Очевидно нямаше никой вътре. Погледна толнепа в краката си. От нашивките му личеше, че е офицер.

Джони взе от самолета предпазно въже и омота тялото му, като направи няколко здрави възела. Завърза свободния край на въжето откъм гърба му. Нямаше пушка, само пистолет. Беше засегнат от изстрелите на Джони, но все пак той хвърли пистолета далеч. След това довлачи толнепа до самолета. Боже, как тежеше! Джони пипна „плътта“ му. Приличаше на желязо. Имаше човешка форма, но бе толкова плътен, че нищо чудно АК 47 не бе имал никакъв ефект. Куршумите просто се бяха отклонили.

Положението бе овладяно. Стана твърде бързо, за да могат да се намесят трите ескортиращи самолета, които още бяха във въздуха и кръжаха отгоре. Предположи, че са били твърде назад, за да видят началото на нападението на толнепите.

Джони се огледа наоколо. Бе удивен. Тълпата все още си седеше без да мръдва. Никой не бе направил и крачка напред. Надзърна в самолета. Немецът седеше и гледаше право напред.

Джони се протегна и грабна локалния предавател.

— Не идвайте долу! — заповяда на другите пилоти.

Корабът! Да не би да се готвеше да стреля, или да се взриви, или нещо подобно?

Джони взе автомата и като заобиколи отдалеч кораба, се приближи към него.

Безспорно добре се бяха погрижили да го скрият. Бяха използвали една дълбока дупка в каменните отломки и го бяха натикали вътре, за да не личи от въздуха.

Внимателно се приближи. На носа имаше оръдие. Беше сребристо на цвят и във формата на диамант. Имаше нещо като покрив, който в момента бе отметнат назад, но падаше отгоре и плътно го обвиваше. Беше триместен и имаше нещо като багажно отделение отзад.

Джони, без да се приближава плътно, го бутна с дръжката на автомата. Не се взриви. Клатеше се много лесно, бе изненадващо лек, за да носи такива тежки същества като толнепите.

Опря се с една ръка на кораба, за да се качи вътре. Корабът вибрираше. Вътре нещо работеше.

Надникна към контролното табло. Няколко светлинки мигаха. Управлението му бе напълно непознато. Нямаше представа от коя азбука са буквите. Не знаеше с каква енергия се захранва, освен това, което бе прочел в психлоския наръчник — слънчева енергия.