Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 189

— О, психлоските мъже не се занимават с лов — обясни Чърк. — Глупавите същества намират едно животно и го проследяват, после сядат в кръг и за три дни го убиват малко по малко. Само че рядко разполагат с три почивни дни. Не и в тази компания. Глупави същества, мъжете.

Джони не я просветли какво ги прави „глупави“.

След известно време намери своята кал. Напълни една миньорска кофа и с лекота понесе обратно двеста фунтовата лопата и четиристотин фунтовата кофа.

Сложи калта в стъклени бутилки, доля ги със зеленикава течна храна и след това изплакна калта. Подаде бутилките на Маккендрик, който учудено ги погледна.

Чърк каза:

— Сложи я на раните, глупав човеко. Как можеш да се надяваш да оздравеят, ако не използваш противовирус! Това и децата го знаят!

Маккендрик схвана. Лекуваше ги главно със средства, които въздействаха на бактериите, а тяхната структура бе на основата на вируси. През следващите три дни всичките му пациенти психлоси започнаха видимо да се подобряват, забралите им рани се затвориха и много скоро тримата щяха да бъдат напълно излекувани.

Чърк се зае с библиотеката. Бе шокирана колко неподредени бяха книгите и цели два дни се занимава с подреждането им. Другите жени психлоси й помагаха, а някои се заеха с почистването на спалните помещения.

Един ден Джони работеше в кабинета си, когато изведнъж се появи Чърк.

— Твоята библиотека, — каза тя — е в отвратително състояние. Според разпоредбите на компанията, всяка мина трябва да разполага с определен списък книги и от този формуляр можеш да се убедиш, че тукашният управител е бил много небрежен и заслужава черен печат в досието си. Но сега работя за теб, тъй че трябва да ти обърна внимание върху формуляр 2,345,980-А. Ако пратиш поръчката на Психло, ще ти ги изпратят със следващата пратка. Това е много сериозно. Непълна библиотека!

Чърк не бе служител на компанията в момента, но бе попълнила формуляра.

Джони дори бе подозираше за съществуването му. Погледът му попадна на една от точките в списъка, отбелязани като липсващи: „Таблици за разпознаване на военни кораби на враждебни раси“. И на още една: „Каталог на възможностите на отделни бойни части на чужди раси“.

Чърк пак се зае с подреждането на книги върху лавиците, но след по-малко от половин час Джони бе строил трийсет човека, включително двама пилоти, да претърсват целия лагер. Може би щяха да успеят да идентифицират „посетителите“ отгоре и да намерят начин да се защитят!

Сър Робърт се бе върнал същата сутрин и тъкмо той се сети:

— Джони, тази групичка тук не е знаела кой атакува. Който и да е бил командирът, със сигурност бясно е прелиствал книгите. Претърсихте ли труповете?

Точно там бяха! В една чанта на рамото на бившия управител на мината, който лежеше горе в снега.

След по-малко от три часа, като сравниха снимките, направени от него и Стормълонг с написаното в книгите, Джони разбра, че си имат работа с толнепи, хокнери, болбоди и ховини. Освен това, разбра как изглеждат и с какви възможности разполагат. Всички бяха опасни и отблъскващи. Кръглият кораб с пръстена не бе отбелязан, нито се споменаваше за някакви дребни сиви човеци.