Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 191

Тренираното ухо на Джони долови приближаването на самолет далеч над облачната покривка. Благодари на Ангъс и пилотите за чудесната работа. Може би сега наистина щяха да научат нещо повече за намеренията на посетителите.

Гленканън се бе заел с пренасянето на жизненоважните дискове от Америка до тук. Правеха копие на всеки диск и ги изпращаха на доктор Макдермот, който ги заравяше дълбоко в една подземна шахта, а оригиналите пристигаха при Джони в Африка.

Гленканън донесе много новини. Пати от няколко седмици бе много болна, но Криси се грижеше за нея и имаше надежда. Криси му пращаше много поздрави. Беше открила чудесна стара къща точно до Касъл Рок и някои от съпругите на вождовете й помагаха да я обзаведе с мебели, намерени в развалините. Пращаше му поздрави и питаше кога ще се върне.

Касъл Рок бе до такава степен обграден с противовъздушни оръдия, че беше страшно да се лети наоколо.

Данълдин ли? О, спукваше кадетите от полети, но не пристигаха много нови желаещи. Най-много бяха машинните оператори. Кер беше много добре и му пращаше няколко нови маски, които пасваха по-добре. Беше ги изработил сам и да не го подведе Джони за кражба на имущество на компанията, ха-ха. Имаше и няколко лични писма до сър Робърт. А това бе последният комплект от знае-се-какво.

Джони слезе дълбоко под земята и пусна дисковете. Бяха се устроили доста добре. Наблюдаваха жените психло, без всъщност да им позволяват да правят важни неща и така научиха как да използват някои от офис машините, което преди бяха пренебрегвали. Можеха да презаписват дискове и да увеличават отделни части от записите с чистота, за която преди не подозираха, че е възможна. Имаха специални отделения за файловете и в крайна сметка можеха да накарат дисковете да „говорят“ много по-добре.

Търл! Решаваше силови уравнения. Абсолютно неразбираемо. Уравненията не се изравняваха и нямаше никаква логика. Изпълваше страница след страница с тях. И пак нямаше нищо общо с телепортирането.

Джони едва не изпусна нещо. Върна записа. Търл стана, отиде до касите и отвори още едно двойно дъно. Извади оттам огромен лист хартия, толкова огромен, че за да се обхване, трябваха три камери. Хартията бе много стара и омазнена и сякаш всеки момент щеше да се разпадне. Беше пожълтяла и нацапана с кафяви петна.

Търл я разтегна върху бюрото, погледна я и поклати глава. Проследи с едната лапа по посока на север към големия язовир, на югоизток от американския лагер. Кимна.

След това смачка хартията и я хвърли към кошчето. Написа няколко цифри във сантиметри и няколко във волтове. След това се върна към уравненията и през следващите два дни се занимава само с тях. Записите показваха само това.

Трябваше му цял час сглобяване на картините от три различни камери, за да получи големия лист хартия. Все пак Джони успя и направи половин дузина големи копия от него.

Казваше се „Защитни системи на планета номер 203,534“. Джони вече знаеше, че това е психлоското название на планетата Земя.

Бяха отбелязани всички мини, всички язовири, всички батареи оръдия, всички…? Малък символ, който се появяваше при всички язовири и електропроводи от язовирите до мините и клоновете им. Джони нямаше никаква представа какво може да означава този символ.