Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 187

Някой го извика по име. Минаваше край една от вратите, където бяха настанили новопристигналите психлоси от Америка. На вратата имаше малко прозорче и вграден радиопредавател.

Беше Чърк!

Никога не бе имал взимане даване с нея. Макар че беше празноглава и често си вадеше грешни заключения, досега не бяха влизали в конфликт.

— Джони — каза Чърк, — искам само да ти благодаря, че спаси живота ни.

Джони разбра, че някой е говорил с психлосите, най-вероятно Данълдин.

— Като си помисля само какво е смятал да направи ужасния Търл — да ни избие всичките — козината ми настръхва! Винаги си ми бил симпатичен, Джони. Знаеш го. А пък аз знам, че спаси живота ни.

Джони каза:

— Няма защо да ми благодариш. Мога ли да направя нещо за теб?

Изглеждаше доста разчорлена. Нямаше дрехи, само една наметка, козината й бе сплъстена.

— Не — каза Чърк. — Просто исках да ти благодаря.

Джини отмина и стигна почти до средата на коридора, когато се усети колко необичайно нещо се бе случило. Една психло да му благодари? Да изказва симпатиите си? И без да иска нищо? Невъзможно! Никога не бе имал работа с жени психлоси. В компанията нямаше много такива. Но благодарност от психло? Абсурд!

Реши да действа бързо. Само след десет минути главата на Чърк бе подложена на минерален анализ. След двайсет минутна проверка имаха отговора.

Чърк нямаше бронзов предмет в главата си. Имаше някаква сребърна капсула, но с различна форма и големина.

От лагера в Америка бяха пристигнали дванайсет жени психлоси и след доста шум и бъркотия установиха, че нито една няма бронзов предмет в мозъка. Всички имаха сребърни капсули като тази на Чърк.

Двама пилоти и Маккендрик, увит в кожи, отлетяха през облаците към моргата и след като студеният вятър добре ги продуха, намериха сред мъртвите три жени психлоси.

Още същата нощ Маккендрик показа на Джони и Ангъс сребърната капсула. Беше я извадил от черепа на една от жените.

— И тези не могат да се извадят — каза доктор Маккендрик. — Структурата на женския череп е още по-сложна. Мога само да заключа, че тези капсули подават различен сигнал на мозъка.

Явно бе така.

Както и да е, поне бронзовият фактор на жестокостта липсваше у жените. Тъй че, още на следващата сутрин Джони отиде да поговори с Чърк.

— Какво ще кажеш, искаш ли отново да работиш? — попита Джони.

Ами това би било чудесно. Джони наистина бе симпатяга. И без друго тя вече не може да се върне на Психло. Търл бе съсипал досието й в компанията и никога повече нямаше да я наемат на работа заради черните печати на неподчинението, които Търл бе лепнал на всяка страница от досието й. Ако й обещае, че няма да я изпраща обратно на Психло и ще й плаща двеста галактически кредита на месец, нямаше нищо против да работи, тъй като и без друго бездействието я подлудяваше, а и страдаше от липсата на козметика.

От известно време бяха започнали да изземат всички кредити от касите на компанията, от портфейлите на мъртви психлоси и от разни тайници. В момента имаха в обръщение около два милиона кредита, тъй че двеста кредита на месец нямаше да са проблем. Сключиха сделката.