Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 188

Дадоха на Чърк дихателна маска и един часовой да я придружава и тя веднага намери няколко ярда плат. Придружиха я до езерото, където тя се изкъпа, без да обръща особено внимание на крокодилите. След това поиска достъп до стаята с мостри от минерали. Взе малко бял гипс, сложи го в хаван и го стри. Изсипа го в пликче. Взе малко мед, смеси го с киселина, кипна сместта и после проми утайката. Разбърка я с машинно масло и я изсипа в метален съд. После взе от склада тракторна боя, свари я, докато се получи пурпурно-червено, добави обикновена боя и доля малко разредител. Получената смес изсипа в бутилка.

След това отиде в шивашката работилница и набързо си скрои рокля. Направи си ботуши с високи токчета от кожена облицовка на седалки. След това поиска да иде обратно в стаята си.

За кратко време Чърк стана най-модерната жена, която улиците на Психло бяха виждали. Макар, че дихателната маска скриваше лицето й, можеше да се предположи, че е гримирана. Действително като се вгледаха през маската, виждаха се блестящо зелени костни устни, ослепително бяла носна кост и бели и зелени кръгове около очите. Ноктите на лапите й бяха боядисани в пурпурно. Бялата рокля завършваше със златиста яка и бе пристегната в кръста със златист колан. Ботушите й също бяха златисти с пурпурна подметка.

След това Чърк поиска да я заведат в една друга стая, където държаха останалите психлоски жени. От този момент нататък временният командир на базата бе затрупан от молби за работа за двеста галактически кредита месечно и ДРЕХИ!

Макар че Джони не очакваше от тях кой знае каква помощ, неочаквано я получи. Не след дълго щеше да си има неприятности, но в началото тръгна добре.

Чърк излезе в околността да намери кал. Наоколо имаше кал да се зариеш, но тя търсеше някакъв особен вид. Говореше си безгрижно с Ангъс, докато обикаляха насам-натам. Под мишницата си носеше двеста фунтов товар, сякаш бе дамска чантичка. Джони ги забеляза край едно блато — Ангъс, който изглеждаше като джудже край осемстотин фунтовата психла и двама часовои, които бяха дошли най-вече заради зверовете.

Джони се приближи до тях. Тя продължаваше да търси кал. Забиваше една лопата, докосваше с лапа калта, която се полепяше, поклащаше отрицателно глава и продължаваше. Явно нищо не я задоволяваше.

Джони забеляза нещо странно в поведението на животните. Когато той излезеше, дивечът не му обръщаше никакво внимание. Но какво ставаше около Чърк? Докъдето поглед стигаше, не се виждаха никакви животни. Нито слонове, нито лъвове, нито сърни, нищо! Реши, че може би е заради миризмата на психлосите. Докато на времето животните са бягали от хората, през вековете инстинктът им за оцеляване явно се е променил. Не допускаха психлоси на мили разстояние до себе си. Но от друга страна психлосите не бяха ловували тук, нито пък някъде другаде.