Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 185

Л. Рон Хабърд

Търл бе накарал Ларс да му донесе някаква берилиева сплав и едва не им проглуши ушите, когато Ларс се върна и каза, че не успял да открие никъде, а Търл му кресна, че скапаната сплав се използва за обшивка на превозни средства и да иде долу в скапания гараж, и да вземе от резервните части на скапания Зът, и да му донесе един лист от скапаната сплав!

След малко Ларс се върна, пъхтейки и донесе един лист от метала, който шумолеше, докато го размахваше. Търл го изрита и заключи вратата.

Направиха бърз анализ на метала и дори Данълдин успя без никакви проблеми да се оправи с кодовите названия. Сплавта беше от берилий, мед и никел.

Търл взе някакви ножици и с уверена ръка разряза листа. След това сгъна краищата и се получи нещо като кутия. Закали ги с молекулярна спойка. Имаше капак, който пасна съвсем точно. Постави дръжка, за да може да повдига кутията. След това изряза дупка на дъното. Започна да се смее, от което веднага разбраха, че готвеше нещо доста отвратително.

Стана много хубава кутия. Излъска я и заприлича на бижу, златиста на цвят. Беше красива. Имаше формата на шестоъгълник, ъглите и страните бяха съвсем точно премерени. Стана почти като произведение на изкуството. Капакът лесно се махаше. Бе около един фут в диагонал и пет инча висока.

На следващия ден продължи да работи от вътрешната й страна. Направи няколко пръчици, доста фини, които закрепи с панти към всеки ъгъл на кутията. Опираха в капака. Когато се вдигнеше, пръчиците изтласкваха торбички, все още празни, към центъра на кутията. Изпробва ги няколко пъти и се изсмя още по-доволно, като погледна от дупката на дъното. Капакът равномерно се вдигаше. Всяка от пръчиците изтласкваше празната торбичка към центъра на кутията.

След това подгони Ларс да му намери различни вещества и в крайна сметка струпа на бюрото си три метала и три неметала. Бяха съвсем обикновени елементи, както установи апарата за анализ: желязо, силиций, натрий, магнезий, сяра и фосфор.

Защо? Какво искаше да прави?

Джони се порови в няколко книги. Натрият, магнезият, сярата и фосфорът имаха едно общо нещо помежду си. Всички се използваха по един или друг начин в експлозивите. Понеже познаваше Търл, Джони знаеше къде да провери. Но не мислеше, че в такава комбинация ще се получи взривна смес, защото те бяха събрани едно върху друго на бюрото и нищо не се получаваше. Желязо и силиций? Изглежда наистина бяха много разпространени в състава на земната кора и ядрото.

Доста притеснен, Джони разгледа един по-късен кадър. Ами ако Търл приготви нещо и го скрие отвън, без да знаят? Какво замисляше този дявол? А! Търл не бе направил нищо с шестте елемента, но странният метал с форма на грахово зърно бе изчезнал. Джони върна записа.

Търл бе извадил металното топче, бе го премерил и пак го бе прибрал в чекмеджето с двойно дъно. Мястото, където бе престоял металът, бе вдълбано!

Направи нещо като кошничка от скоби, за да задържи топчето точно в средата. Само че не го постави в нея, защото го бе прибрал в чекмеджето. След това постави шестте вещества в торбичките над пръчиците.