Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 18

Е, може пък това да е добър знак. Значи все пак бомбардировачът не бе неразрушим.

Погледна към газовите бутилки, осветявани от светлините на самолета. Изглеждаха непокътнати. Видя, че и те са бронирани, бронирани бяха и кабелите, които стигаха до тях. С почуда се огледа през прозорците на самолета.

Това място бе бронирано както отвън, така и отвътре!

Каква грозна гледка. Реброви рамки стигаха дълбоко във вътрешността. Подова площадка само за товари, от двете страни на пътеката — нищо. Кръстосани скоби. Към опашката имаше редица дупки, подобни на кошери — аха, допълнителни места за складиране на газови бутилки. Едва една трета от вътрешното пространство бе запълнена. Но това стигаше да посее смърт навсякъде, където бомбардировачът отиде.

С колко време разполага? Погледна часовника си, но той бе смачкан. В бойните самолети нямаше часовници; имаше вградени в пулта за управление, но те не показваха колко е часът. Само отмерваха времето. Осъзна, че няма как да разбере кога изтича забраната за свръзка. Опита се да отгатне по залеза, но не знаеше къде се намира, освен че е на няколко часа от Шотландия. Изведнъж осъзна, че се е унесъл. Дали все още не бе малко зашеметен?

Сложи си дихателната маска и добре я нагласи в случай, че някоя от бутилките се е пропукала, в което силно се съмняваше. Провери дали лъчевият пистолет на Търл си бе на мястото. Бе паднал на пода. Можеше да му потрябва, ако се наложи да прекъсва кабели. Затъкна го в колана си и излезе от самолета.

Двигателите оглушително гърмяха. Под него нощтта зееше като черна яма.

Огледа газовите бутилки. Самолетът дори не ги бе засегнал. Като ги гледаше, май нищо не можеше да ги засегне. От повърхността им личеше колко отдавна бяха правени. На едно място откри психлоски надпис на датата, полузаличен. Тези неща датираха от първото нападение! Резерви? Или не ги бяха използвали при нападението? Не, имаше и друга дата. Бяха ги напълнили повторно след около двайсет и пет години. Угасна надеждата, че са празни. Бяха напълно годни.

Откъде ли се задействаха? Аха, на известно разстояние отгоре. По-добре да се съсредоточи върху управляващото устройство. Може би ще да успее да промени програмата или в краен случай просто да прекъсне кабелите.

Продължи напред по площадката. Светлините на самолета ярко осветяваха дори на толкова далеч.

Намери командната кутия. Обикновено, когато данните се задаваха предварително, платката се вкарваше в кутията и кутията се затваряше. Точно това бяха направили. Но какво?

Кутията бе бронирана!

Имаше ключалка. Огледа се наоколо, но не откри и следа от ключ.

Кабелите? Всички бяха бронирани. Дори мястото, където влизаха в кутията бе бронирано.

Навсякъде ръжда. Господи, ама че старо нещо! Само около кутията за предварителни данни бе чисто. Предположи, че преди да вкарат данните, са я почистили.

Нещо смътно го тревожеше. Бе нещо странно, нямаше нищо общо с намеренията му на всяка цена да спре бомбардировача. Обърна се и погледна към самолета. Пространствата между рамките бяха съвсем тъмни.